За подмяна

Отпуснах се тежко на стола пред бюрото и установих, че неволно преглъщам. Насилих се да се концентрирам върху снимките само на трите жени и на нищо друго.

Три убийства, плюс още едно в ранните часове на днешния ден, за което той бе прекалено мъртъв, за да научи. И може би… направих справка с листчетата, забодени под снимките. Не, не е знаел и за вчерашното — бил е прекалено зает с мен и резервните. Пет убийства за десет дни — до едно с един и същи почерк.

Спомних си думите му — че иска да сподели с мен нещо.

Изтеглих сменяемия твърд диск от компютъра му, помислих и сложих в джоба си при него и диджипика. Спуснах се обратно в стаята, запечатах отново входа към скривалището, излязох и тръгнах към ресторанта на Манди.

Заведението на Хауи беше почти празно.

Явно притежавах някакъв талант да пристигам между смените, да намирам пролуки и да минавам през тях. Тръгнах към задната част, но ме спря глас откъм офиса на Хауи.

— Хубав ли е?

— Кой да е хубав? — попитах аз и се обърнах към Хауи. Стоеше прав до бюрото си с няколко фактури в ръка.

— Камионът, който си купил. Онзи, който излезе да купиш. Приятен ли е цветът му? Удобна ли е кабината му? Провери ли да няма петна от ръжда и дали нещо не хлопа?

— Още не съм го купил.

— Знам, че не си, Джек — въздъхна Хауи.

Влязох в офиса му и застанах пред него.

— Ходил ли си днес при Мал?

— Разбира се, че не съм. Сещам се за Портала само когато започвам да умирам от глад. Излизам дотам единствено ако се наложи да прибирам пари от опърничави клиенти.

— Тялото на Мал е изчезнало.

— Я повтори — каза той след къса пауза.

— Дори подът беше почистен. Сякаш нищо никога не се е случвало. — Не споменах за липсващите снимки.

Хауи сви рамене.

— Значи някой го е погребал от милосърдие и е подредил, за да свърши доброто дело докрай.

— Когато вчера тръгнахме, аз заключих. Днес също беше заключено.

Хауи погледна фактурите в ръката си.

— И какво искаш да ми кажеш с това?

— Искам да те попитам можем ли да останем още една нощ.

— Чудя се дали четем една и съща страница, Джек. Някой много организиран и както разбирам доста прибран се опитва да те убие, а ти държиш сам да се навреш в ръцете му.

— Ще ми трябва и компютърът ти за известно време.

— За да изчислиш колко гориво ти е необходимо, за да се махнеш колкото може по-далеч оттук?

— Включи си блока за разпознаване на реч, Хауи. Знаеш, че ще остана.

Той въздъхна и ми посочи с палец бюрото зад гърба си.

— Обслужи се сам. После ела в бара да изпиеш една бира. Изглеждаш ми като човек, който има нужда от това.

Хауи излезе, а аз извадих сменяемия твърд диск от компютъра му и сложих този на Мал. Свързах диджипака към серийния порт и включих захранването.

— Паролата? — невъзмутимо се осведоми компютърът.

— Моля? — обърках се аз. Знаех много добре какво означава въпросът. Просто бях изненадан да чуя собствения си глас от тонколонките.

— Паролата, дрисльо.

— Не я знам — признах с неудоволствие.

— Тогава опитай да се досетиш. Не мога да ти предложа нищо по-добро от това.

— Самой — казах наслуки първото, което ми дойде наум, и не без известна ирония.

— Правилно — отвърна машината и активира процедурата за начално установяване.

Поклатих глава съжалително.

— О, Мал! — Хич го нямаше в мерките за сигурност.

— Можеш да престанеш да се поздравяваш, умнико — отсече машината. — „Самой“ не е паролата. Истинската парола е трийсетсимволна комбинация от букви и цифри, която ще завърже езика ти на възел, ако събереш кураж да я произнесеш.

— Тогава защо ме допусна? И какъв всъщност ти е шибаният проблем?

— Мал се бе подсигурил. Беше предвидил, че онзи, който ще се сети за името на втората най-добра японска туршия, може да бъдеш само ти. Аз, от своя страна, бях сравнил спектъра на гласа ти със заложения в мен още преди да произнесеш тази дума. Просто се опитвах да те ядосам. И ако искаш много да знаеш, ти имаш проблем, нещастнико!

— Я чакай малко! — изръмжах аз. — Искаш да се бием ли?

— Така ли реши? Аз срещу теб с клещи в ръката?

— Има ли други профили2 на диска?

— Може би.

— Има или няма?

— Защо? Не харесваш звука на своя глас ли?

— Не в гласа е проблемът.

— Мал специално подготви този профил. Похвали се, че звучал по-истински и от теб самия.

— На мен лично ми е омръзнал. Дай нещо друго.

— Или?

— Или ще заредя от друг диск и ще се разходя по теб с поялник.

— Корав пич. Добре, има още два. „Гадняр“ или „Маце“?

— Гадняра — избрах аз.

— Не става. Мал му изтри звуковите файлове, за да направи място за твоите.

— Мацето, моля.

— Ще съжаляваш — предупреди ме машината.