За подмяна

Стандартни отговори, нито по-добри, нито по-лоши от даваните обикновено в такива случаи. Не очаквах да намеря нещо по-различно на 54-ти, но от инат продължавах да блъскам по вратата. Накрая тя се отвори и на прага се показа жилаво чернокожо момиче малко над двайсетте.

— Коя си ти? — попитах я направо.

Очите ѝ се присвиха, а едно мускулче на бузата ѝ издайнически затрептя. Тя бавно спря да си тананика и без да бърза, разчлени въпроса ми на съставните му части, после каза:

— Я се шибай! Аз живея тук. А ти кой си?

Главният ми въпрос бе получил отговор: друсана беше, но не чак дотолкова, че да не си заслужава да изслушам малкото, което можеше да ми каже. Стига, разбира се, да пожелаеше да ми каже каквото и да било. Не изглеждаше много корава, но бузите на овалното ѝ лице бяха започнали да хлътват, а наркоманите по правило не вярват на никого.

— Трябва да поговоря с теб за смъртта на Лаверн Латоя — казах аз. — Може ли да вляза? — Погледнах към коридора. Момчетата на ъгъла още не се бяха разпръснали. Не приближаваха — стояха и наблюдаваха внимателно. Или познаваха жената, с която разговарях, или се бяха качили на оглед от по-долните етажи и сега обмисляха дали си струва да ни нападнат и двамата. Нещо в поведението им ме караше да мисля, че по-скоро бе последното и че единственото, което засега ги възпира, е опасението да не се окажа полицай.

Жената примирено въздъхна.

— Вече разказах за Върн — каза тя, но все пак отстъпи и ме пусна да вляза. — Казвам се Шели… Върн ми беше сестра.

Дневната изглеждаше ужасно. Вътрешната половина беше натъпкана с вещи, покрити на височината на човешки ръст с мръсни чаршафи. Знаех защо — преди шест дни тялото на Лаверн бе разстлано върху всичко в равен слой с дебелина един пръст. Шели си беше устроила бивак върху едно малко свободно петно на пода, за което свидетелствуваха купчина нахвърляни дрехи, недопита бутилка евтино вино и небрежно скрита спринцовка.

— Сигурно сте живели заедно?

— Не, аз съм тук от два дни — поклати глава Шели. — Намерих я случайно — бях дошла да ѝ поискам пари назаем. Тогава още не живеех с нея. Дойдох тук, понеже загубих апартамента си, тъй като не работя в момента. Аз съм танцьорка — допълни тя услужливо, явно желаейки да ми бъде в помощ. После довърши с нещастен глас: — Като Върн.

Погледнах я. И сега танцуваше — по един нещастен и достоен за съжаление начин. Опитваше се да стои изправена, но краката не я слушаха. Подгънеше ли се единият, тя се опитваше да компенсира с другия и в резултат непрестанно пристъпваше. Склонен бях да приема, че някога е била танцьорка, при това даже добра, защото знаех, че в нейното състояние изобщо не бих могъл да се изправя на крака. За миг се поколебах дали да не я раздрусам за раменете и да изтръгна онова, което можеше да ми каже, но не ми изглеждаше като човек, който крие големи тайни. Размислих и ѝ предложих цигара.

Започнах с лесния въпрос:

— С кого си разговаряла?

— С двама. После дойде трети.

— Този, последният, по-различен ли беше от другите?

— Даа… — кимна Шели. — Беше свестен. Изглеждаше… — Тя се поколеба, сякаш сама не вярваше в това, което се канеше да каже: — Стори ми се, че иска да разбере кой го е направил.

— Наистина е било така — съгласих се аз. — Той ми беше приятел. А какво можеш да ми кажеш за другите?

— Бяха от полицията. — Тя сви рамене с безразличие. Знаех какво има предвид. Бяха дошли при нея, защото така трябва, после бяха повикали други, които да приберат тялото, и след това си бяха тръгнали, без дори да се опитат да създадат впечатление, че някой ще направи нещо, за да заловят онзи, който е накълцал сестра ѝ.

— Бяхте ли добри приятелки с Лаверн? — попитах аз. Въпросът ми не беше случаен. Минаването през предишните два адреса ми бе помогнало малко по малко да си припомня как се правят тези неща.

Шели сякаш се смали. Отказа се от мъчението да стои права и се отпусна на единствения чист стол. Ръкавът на роклята ѝ се дръпна нагоре и видях множество следи от дупчици. Сигурно това бе причината да загуби работата си, но ако бе така, тя сигурно бе играла в някое действително прилично място. Защото в повечето заведения много не се интересуват от следите на иглата, стига да си склонна да свалиш всичко от себе си и да се раздрусаш в правилната посока.

— Да — каза тя накрая и наведе глава.

И последва история, която и сам бих могъл да съчиня.

Две момичета, израсли от 40-ия до 50-ия. Едното станало жертва на сексуално извращение, другото само просто редовно го пребивали. Лаверн често се опитвала да спести боя на сестра си. Майката се отървала от проклятието на мизерията — намерила избавление в смъртта, а дъщерите скоро след това избягали два етажа по-нагоре и станали стриптийзьорки. Лаверн била и по-добрата танцьорка, и по-добрата проститутка, Шели просто се влачела след нея, обречена да остава в сянка.