За подмяна

— Джек Рендал. — Никакво трепване от страна на близнаците не издаде, че името ми им говори нещо. Сигурно бях действал, преди да се захванат с този бизнес, а и тогава едва ли бяха чули нещо повече, освен бегло споменаване за мен по телевизията. Вторият се обърна, за да не го гледам, и тихо каза нещо в микрофона на яката си. Партньорът му продължи безстрастно да ме наблюдава, бавно преживяйки дъвка или пастила с кока. Онзи с микрофона трябваше да повтори името ми. Мина доста време, преди да се получи отговор. Бях доволен, че нямам пистолет, защото в противен случай неприятностите щяха да започнат още сега. Чувствах се като самотен глупак в страната на индианците. Помнех колко дълго — наистина много дълго — време успявах да заспя само след като изтощях съзнанието си с фантазирането на различни начини за убиване на Джони Виналди. Толкова много си бях представял изливащата му се кръв, изсипаните му вътрешности и разкъсаното му лице, че това се бе превърнало в нещо като сексуален стимулатор за мен. В един момент всичко бе избледняло, или поне така бях мислил досега. Защото сега стоях тук и сам не знаех как щях да постъпя след малко, но ставах все по-уверен, че колкото по-дълго ме карат да чакам, толкова по-неразумно нещо ще направя.

Накрая онзи с микрофона кимна на колегата си и порталът зад тях се отвори бавно и автоматично. Двамата едновременно ми направиха знак да вляза с рязко движение на картечните си пистолети. Реших, че са репетирали този момент пред огледало.

Къщата на Виналди бе боядисана в убит нюанс на пастелното жълто — цвят, който според него би следвало да демонстрира добър вкус. В действителност на мен ми приличаше на банан със странна форма, останал твърде дълго под слънцето. Пътят минаваше покрай огромно крило и извеждаше отзад до окъпан в топла светлина басейн. Над водната повърхност отекваше приглушеният смях на угодливи клакьори и на кокаинови курви. Стройни и със здрав слънчев тен, те седяха в шезлонги край басейна — всички състезаващи се за вниманието на Виналди, без някой от тях да подозира, че Виналди вярва само на себе си, на парите и на смъртта.

Когато стигнах до ниската вратичка в декоративната ограда, вече бяха привлякъл известно внимание. Двама мъже, които по някакъв необясним начин си приличаха, бръкнаха под шезлонгите си, извадиха пистолети и ги оставиха на масичките пред себе си, така че да се виждат. Две от платените красавици се вторачиха в мен и си прошепнаха нещо.

Тогава го видях.

Джони Виналди бе остарял по най-добрия начин — едва забележимо. Беше висок все същите метър и седемдесет и пет и имаше все същото слабо, жилаво като бич тяло. Златната верижка на врата му падаше красиво върху загорелите му гърди. Очите му бяха малки, черни и твърди. Той стана, загърна се в снежнобелия си халат и ми направи приканващ жест с ръка. Идеалният мъж, стегнат и очарователен. Страшно ми се прииска да го убия тук и веднага.

Отворих вратичката и стъпих на плочките около басейна. Две момичета все още си играеха на конче в плиткото, но почти всички останали гледаха към мен. Не можех да ги обвиня. Чувствах, че имам нужда да бъда наблюдаван.

Спрях на три крачки пред него. Погледна ме леко повдигнал едната си вежда. Пауза, през която се чуваше пляскането на водата в басейна. Имаше много неща, с които бих искал да наруша спокойствието — пукот от изстрели например, — но знаех, че нищо подобно няма да се случи. По-точно казано, надявах се да не се случи, защото нямах пистолет.

— Лейтенант Рендал — проговори той накрая. — Каква приятна изненада.

— Надявам се да не е така — изгледах го аз. — И не приемам „лейтенант“ като комплимент.

— Опитвам се да бъда официален — поясни той и леко наклони глава. — Обикновен знак на уважение.

— Глупости.

— Точно така — усмихна се той. — Е, както можете сам да се убедите, не-лейтенант Рендал, аз и моите приятели се опитваме да отдъхнем в тези трудни времена и да прекараме една приятна вечер край басейна. Да пийнем по глътка вино и може би да си отворим по някоя язва, за да дадем шанс на милите доктори да припечелят и те нещо. Понеже не изглеждате подходящо облечен, за да се присъедините към нас, кажете ми какво ви вълнува и го направете бързо, защото имам усещането, че то няма много да ме заинтересува.

— Мал Рейнолдс.

Виналди се намръщи. Или се опитваше да си спомни, или искаше да изглежда, че се опитва.

— Бившият ти партньор — изостави той официалния си тон. — И какво? Чувал съм, че продължава да живее навън при Портала, да върви към дъгата и да се вълнува от мъртви жени със съмнителна репутация.

— Мъртъв е.

— Е, не изпитвам злорадство да го чуя. Както знаеш, не храня лоши чувства към полицаите, когато те не ми пречат да си върша бизнеса, а сержант Рейнолдс беше толкова вглъбен в мъртвите, че не му оставаше време да създава проблеми на живите.

— Опитвал се е — възразих аз. — И двамата се опитвахме. Но ти успя да ме изхвърлиш през борда навреме.

— Аз, разбира се, нямам и най-малка представа за какво говориш.