За подмяна

Не можех да го докажа, но знаех, че той прекрасно разбира за какво му говоря, и ако не ми бяха прибрали пистолета, в този миг главата му щеше да бъде пръсната по жълтите му стени. Сигурно тази мисъл бе избила на лицето ми, защото едно от момчетата край басейна стана. Не се приближи, но ми даде да разбера, че следи с остър интерес развитието на разговора. Беше по-строен от останалите, стойката му беше заплашителна, а лицето му — познато.

— Джаз Гарсия, нали? — намигнах му аз, — Не ми казвай, че си спрял да мушкаш невръстни момиченца… или сега вече Джони ти ги доставя? — Една от жените в басейна погледна към нас. Не изглеждаше непълнолетна, но вероятно бе смаяна от мисълта, че е обслужвала изнасилвач. А може би бърках. Може би точно тази мисъл я възбуждаше допълнително. Чувствах се малък, глупав и наивен за тези мисли, но най-вече заради факта, че се намирах тук. Гарсия се озъби, но Виналди вдигна ръка и той остана на мястото си като добро момче.

— Господин Рендал отсъстваше — каза той с мек тон, все така леко наклонил глава на една страна. — Личи си, че е бил в лоша компания и е забравил, че сред нормалните хора е прието да се говори любезно. — Обърна се право срещу мен. — Нищо не знам за смъртта на Рейнолдс. Ако си дошъл да говориш за това, значи ми губиш времето повече, отколкото се опасявах.

— Някой го е премахнал. В началото реших, че е станало по грешка и че убийците са го сбъркали с мен.

Виналди сърдечно се засмя.

— Помислил си, че съм аз, така ли? Кажи ми, за какво да го правя? Ти си нищо. Не си заплаха за мен, ако изобщо някога си бил. Вече не си дори шибано ченге. Защо ще си прахосвам парите, за да те премахвам?

— Те не са дошли заради мен. Мал разследваше серия убийства — казах аз, следейки внимателно реакцията му на думите ми. — Който и да го е направил, сторили са го, за да го спрат.

— И кои са убитите?

— Пет жени. Убити по определен начин.

— Ние не убиваме жени, Рендал. Дори ти знаеш това.

— Лаверн Латоя и Луела Ричардсън.

Ако не го бях наблюдавал толкова внимателно, сигурно нямаше да забележа. Клепачът на Виналди едва доловимо потрепна. Той се обърна към бодигарда си.

— Джаз, ти чувал ли си за тях?

— Не — послушно отговори Джаз и заби твърдия си поглед в лицето ми.

Виналди отново се обърна към мен.

— Любопитно — обадих се аз. — Луела редовно се е появявала в клуб „Мръсник“ през последните две седмици… но може би тя наистина не е била от твоя тип. Предполагам, че е можела да чете. За Лаверн мисля, че е била една от танцьорките ти. Мога да проверя това по-нататък, но ти вече ми даде отговора си. Между другото, намерих сестра ѝ преди около час, изстиваща след свръхдоза рапт в опаковка от „Клизмата на съсела“. Ти продължаваш да пласираш рапт, нали, Джони? Питам се дали понякога не подхвърляш тук-там по някоя чиста доза, за да си сигурен, че никой няма да свърже името ти с някаква мъртва жена.

Виналди беше започнал да диша малко по-тежко.

— Махай се — заповяда ми той.

— Лаверн и Луела са били разчленени. Някой е изчовъркал очите им — невъзмутимо продължих аз. Едно от момичетата в басейна тихо ахна и сложи ръка върху устата си. — Звучи ли ти познато? — И тогава, без да се замисля, казах напосоки — просто първото нещо, което се материализира в главата ми: — Къде е жена ти? Тя не е ли част от компанията ви край басейна?

Вбесен, Виналди направи крачка към мен. Вените на шията му се бяха опънали като въжета.

— Тя е там, където иска на майната си да бъде, ако това изобщо ти влиза в работата.

— Хм, напуснали са те? На мен ми се струва унизително.

— Не по-унизително, отколкото ще бъде за твоите приятели, ако все още имаш такива, които ще трябва да те извадят от канализацията.

Помислих, че ще се нахвърли върху мен, но той се овладя със самоконтрол, на който аз не бих бил способен, пое тежко въздух и разтърси глава.

— Ти си един жалък нещастник, Рендал — каза той накрая. — Виждам в очите ти, че не си се надрусал, преди да се довлечеш тук, и предполагам, това те кара да си мислиш, че можеш да контролираш живота. Но за мен един човек, който наистина мисли така, никога няма да дойде тук, за да ми досажда. Не съм плащал никому, за да пречуква теб, Мал или когото и да било. Известни са ми по-добри начини да харча парите си. Ето за Сиобхан например — и той кимна към скъпо изглеждаща блондинка, изтегната в един от шезлонгите. От шията надолу тя бе олицетворение на представата на някой пластичен хирург за много влажен мъжки блян, но дългите часове, прекарани под глеморайзера7, бяха моделирали чертите на лицето ѝ така, че то изглеждаше като изваяно от лед. — Нейната издръжка ми струва достатъчно скъпо.

— Вярвам ти напълно — отговорих аз. — Сега си тръгвам. Но ще ти кажа нещо на раздяла: шевовете не издържат. — Обърнах се и се отправих към ниската вратичка. Нищо повече не можех да направя, поне тази нощ. Нямах пистолет, нямах план… нямах дори мозък.

Виналди остана като закован.

— Какво означава това?

— Трябва да се безпокоиш не само за убийствата, Джони. Долу са плъзнали слухове. Говори се, че контролът ти се изплъзва.