За спасяването на света

Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-а помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-а ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.

Божидар Грозданов е писател и дизайнер на компютърни игри (сред които и заглавия от световно известната поредица Assassin's Creed).

По-известен с псевдонима си Bave, Божидар е носител на множество литературни награди и автор на фентъзи поредицата „Неподвластните“.

За пръв път се появява на българския пазар през деветдесетте, като писател на книги-игри, под псевдонима Тед Грей. Създател е на първите български ролеви игри (серията „Ендивал“) и е спомогнал за популяризирането на жанра у нас.

Любимото му хоби е да създава светове, които да превръща в книги или игри. Понастоящем живее в София, където се занимава с разработване на модели за гейм дизайн.

Валентин Д. Иванов (р. 1.08.1967, Бургас) е професионален астроном и любител фантаст. С Кирил Добрев оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Основното им произведение е приказният цикъл за Юначеството (сборникът „Професия Юнак“). Самостоятелни работи на Валентин могат да се намерят в антологиите на изд. „Аргус“, в алманасите „Български фантастични ваяния“ и „ФантAstika“ и в няколко англоезични фензина. Разказът му How I Saved the World е включен в образователната антология Diamonds in the Sky (ред. Майк Бродъртън).

Валентина Димова разказва:

Родена съм в град Стара Загора, но живея в Казанлък от дете. Обичам фантастиката, фентъзито и изобщо бягствата в светове, различни от нашия.

По образование съм теолог, завърших в СУ. Работя в ОДК „Св. Иван Рилски“ – Казанлък, като преподавател по „Православни християнски ценности и празници“ и творческо писане.

От 10 год. съм ръководител на литературния клуб към ОДК – „Светлини сред сенките“. Една прекрасна група от млади „светлинки“, която създаде 11 колективни романа, множество клипове и успя да спечели дружно или индивидуално призове от стотици конкурси за проза и поезия.

Аз самата пиша от дете, макар да не се приемам като сериозен автор, а по-скоро като човек, който има какво да каже на младите хора, покрай общуването си с тях.

Обичам изкуството във всичките му форми. Най-силно от всичко обаче обичам малките деца. Те са безкраен източник на вдъхновение за мен.

Величка Настрадинова е завършила Софийската консерватория, специалност виолончело. Дълги години е преподавала камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и е била артист-оркестрант в Пловдивската филхармония.

Има издадени 18 книги в широка жанрова гама – исторически романи, разкази за деца и възрастни, приказки и др. С дебютната си книга „Дядо Пип“ (1969 г.) печели награда „Пловдив“. През 1989 г. получава награда на Съюза на българските писатели за най-добра детска книга за „Невероятната Марта“, а през 2004 г. отново е отличена с награда „Пловдив“ за книгата „25 приказки и половина“. Лауреат е на българската награда за фантастика „Гравитон“, както и на награда за най-добър роман на ИК „Христо Г. Данов“. През 2012 г. е удостоена с награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“.

Член е на Съюза на българските писатели.

Велко Милоев (р. 1956) е бивш журналист (най-дълго работил за вестниците „АБВ“ и „Континент“). От 1996 г. е консултант на свободна практика за международни организации. Работил е по различни проекти на Балканите, а в последните години – в Ирак, Йемен, Афганистан, Судан и Йордания.