За спасяването на света

Единият от униформените мъже приближи, разгледа внимателно документите и като изчерпи с това любопитството си към тях, небрежно ги хвърли на масата.

– Всичко е наред – каза той. – Годинките са си ваши. След закона за имунизацията, който сложи край на завещанията чрез самоубийство, единственият правен път за преотстъпване остана убийството. Този е имал голям късмет – посочи той към Арен – в наши дни да намериш агресивен тип като Дан е истински шанс. Както казва шефът ми: „Господа, оставаме без работа! Концентрацията на престъпността в единица обем силно намалява“.

– Ще го погребем тук – пророни старецът, който очевидно не разбра остроумията на новодошлия – в Пещерата на съня. Той каза, че иска там.

– Така ли каза? – прошепна Мария.

– Да, наистина така каза – повтори възрастният мъж. – Може би има някакви роднини.

Униформеният бе монтирал малък приемник на бара и се опитваше да се свърже с някого. Изглежда успя, защото всички го чуха да казва:

– Какво? Хванахте ли го? Хванали са го – обърна се той към останалите. – Да, добре…

– Някои хора мислят, че цял живот безнаказано ще вършат злини – обобщи един от мъжете.

– Не е толкова трудно да го хванеш – уморено каза старецът и удари на екс пълна чаша. Алкохолът се разля в жилите му, а смелостта бавно започва да го обладава. – Не е толкова трудно да го хванеш този Дан Катони – повтори по-разпалено той. Беше настроен скандалджийски. Искаше да каже на тия облечени в черно глупаци, че Дан е мъж, истински мъж, един от малкото останали между звездите, за който си заслужава, ако не друго, то поне да се съхрани добър спомен… Искаше, честна дума, искаше старецът да им каже всичко това, но за изненада и на самия себе си се чу да изговаря:

– Та това убиец ли е? Келеш! Какви убийци имаше едно време на Земята… Тоя ли няма да го хванат…

Свита до вратата, най-сетне останала сама, Мария беше вдигнала от пода падналата книга и четеше нещо на Арен. Светлините играеха по лицето му и той като че ли се усмихваше.

Редактираха: Елена Коларова, Калин М. Ненов

Публикации:

1. Сборник „Орбитата на Сизиф“ – „Отечество“, 1987 г.

2. Сборник „Основание за смърт“ – „Аргус“, 2005 г.

В началото бе метрото Любомир П. Николов

Нощ