За спасяването на света

Наистина ли говореше сериозно? Мислеше ли честно? Дълго бе смятал, че човечеството е заченато в истина. Страстна, пламенна, откупвана чрез страданието, фанатична истина. Дълго се бе заблуждавал, че атом от тази първична родова клетка тече и в неговите вени, че е роден да отмерва като чувствителен уред степента на концентрирана правда във всяка лъжа. Бе уверен, че е призван да разбулва лицемерието. Оказа се, че няма сили за това. В една душа трябваше да вие бесът, да я разтърсват вулканични трусове и да я заливат апокалиптични цунамита, за да успее да доплува до брега на справедливостта. Дан Катони имаше такава душа, но я бе продал на дявола. Пред Арен, за съжаление, никога не се бе разкривала подобна възможност. Парна го мисъл – ами ако наистина това бе предварително програмирано? На духовно кастрираните и примерните – излиняла съвест и „многая лета“, а на истински талантливите и можещите, на хищнически жадуващите за правда – скромна дрънкулка с цвят на древно злато…

– Благодаря ви, госпожо, мисля, че ние с вас си приличаме. – Той се изтръгна от дългия и самотен път, за да продължи разговора.

– Вие сте влюбен в нея, нали? – попита тя искрено и с малко завист.

– Така ми се струва и то е съвсем логично. Човек само трябва да види картините ù. Може би Земята, човечеството се нуждаят от нейното изкуство. Как другояче ще докажа своето преклонение към таланта ù? Жив не мога да ù помогна с нищо, но мъртъв ще ù покажа Земята. Ще я разведа по улиците на моя град, ще види танцуващите хора, ще усети вкуса на виното и обичта. Този документ – той размаха бланката – ще стане моят билет за безсмъртието. Ето един човек на изкуството, ще казват всички, който умря преди своето време в името на… Ще го направиш ли, Дан?

– С удоволствие – изръмжа Катони, но без привичния си ентусиазъм.

– Тогава ще ни позволиш ли да подпишем документа? – попита Арен и стана от мястото си.

– Той да не е луд? – обърна се Хаансен към стареца, но все пак подписа поднесеното.

– Какво ме питате все мене? – заоправдава се дядката. – Да не ми е приятел…

– Разбира се, че е луд! – намеси се съпругата. – Но какво от това!

– Подпишете се тук – Арен ù подаде формуляра. – Уважаеми господине – обърна се той към дядото на Мария – връчвам това на вас. След като Дан изпълни обещанието си, ще намерите добър адвокат, за да свърши тази работа. Остава паспортът ми. Мога ли да го извадя от джоба? – обърна се той към бандита.

– Да, разбира се, но кажи ми кога искаш да го сторя?

– Когато пожелаеш ти, Дан. Да кажем, преди да си излезеш оттук. Искам тя да мисли, че е извършено съвсем случайно.

– Добре, но дотогава седни! Струва ми се, че си неспокоен – каза Катони.

– Не е живяла и няма да живее жена – започна старецът, като се придвижи към бутилка с тъмнеещо се дъно – която да заслужава такава жертва.

– Всяка жена – каза Арен – заслужава всичко, което един мъж може да ù даде. Страдание, любов, мъка, живот, смърт. Нима не разбирате, че това е единственият смисъл на нашето съществуване. Само това прави живота ни поносим.

– Ти чу ли това? – госпожа Хаансен се обърна към своя съпруг.

– Да, чух – сухо отговори той.

– Между другото – продължи Арен, все така обърнат към стареца – как сте тука с… ритуала? Къде го правите?

– А, погребението ли? – оживи се той. – Наблизо има чудесно място. Наричаме го Пещерата на съня. Но наоколо е такава пустош, че почти няма никой вътре… Последният, когото изпратихме, лека му пръст, беше един нехранимайко. Ама то бе преди повече от десет години…

– Пещерата на съня … – повтори замечтано Арен, а сетне се поизправи и делово завърши. – Значи всичко е наред. Уточнихме дори подробностите.

– Извинете – обърна се към него госпожа Хаансен, която по време на целия разговор изпитателно гледаше съпруга си – дали вярвате във всичко, което казахте? За жените, имам предвид…

– Разбира се, и дори познавам хора, които мислят като мен. Ето например един човек – той посочи Катони – който е съгласен с това. Какво ще кажеш, Дан?

– Не зная, приятелю, не те слушах – излъга Катони.

– Добре! – каза Арен и стана. – Нека тогава поговорим малко за теб. Този смел мъж, уважаеми слушатели, можеше да офейка, да отлети и да се спаси три пъти досега. Но той стои и чака в този злокобен капан. И знаете ли защо? Защото има среща с жената, която обича. Нали, Дан?

– Да, друже, така е. – Катони беше слисан от развоя на разговора, но скоро се съвзе. – Ние всички – обърна се той към другите – сме глупаци, но може би този държи първенството. Смяташ ли, че се шегувах одеве, когато ти обещах нещо? – Личеше, че все още е притеснен.

– Мисля, че всичко беше сериозно – отвърна Арен.

– Просто исках да съм сигурен – неуверено каза бандитът и се опита да смени посоката. – Всичко е наред при теб, приятелю, имаш хубави идеи. Ще направя така, че да не те заболи, повярвай ми!

– И при теб всичко е наред, Дан. Бих искал да се срещнем отново някой ден.

– Може би това ще стане много скоро – тъжно поклати глава Катони.