За спасяването на света

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ù изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Но какво представлява всъщност тази огромна област от културата, наричана с обобщаващото име „научна фантастика“? Това е всяко произведение на изкуството, което изпълнява художествените си задачи посредством въвеждане на Фантастичното (откритие, артефакт, процес, стихия, алтернативно развитие на реалността). И това Фантастично е измислено със спазване на законите и опита на съвременната за автора научна картина на света. Ако то е построено по законите на приказката, мистичните концепции за света, сюрреални фантазни модели или нещо друго, произведението се определя като фентъзи.

Например един от първите прочути НФ романи Ralph 124C 41+ е изграден върху отхвърлената от днешната наука представа за „ефира“, което не пречи неговият автор Хюго Гернсбек да даде име на най-голямата награда за научна фантастика и фентъзи – „Хюго“.

Фантастичното в НФ е като лакмусова хартия, която, пусната в безцветната течност на реалното битие, се обагря дъгоцветно и разкрива скритите му същности.

За желаещите да се запознаят с ярки литературни прояви на това направление, препоръчвам: „Да откриеш себе си“ на Владимир Савченко, „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Силата на силните“ на Дмитрий Биленкин, романния цикъл „Фондация“ от Айзък Азимов, „Всичко живо е трева“ и „Отново и отново“ на Клифърд Саймък, „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Понякога из кръга на творците на НФ излизат такива поетични писатели като Генадий Гор и Михаил Анчаров.

По волята на автора Фантастичното може да бъде внедрено в различни подсистеми на реалността и да ги промени до неузнаваемост. Когато Фантастичното е изобретение, то „поразява“ подсистемата на техносферата и ни предлага различното ù битие. Прекрасен пример за това е романът „10^–9“ на Николай Теллалов. Там фантастичната техносфера предизвиква и появата на принципно ново състояние на света и човечеството. Когато техносферата „порази“ екосферата, се ражда екологичната фантастика, която обикновено е антиутопична, но се случва и да предлага изненадващи идеи за опазване и развитие на природата.

Когато Фантастичното е социален процес, откритие или явление, променящи реалността, получаваме социална фантастика. На нея посвещаваме отделен раздел в книгата.

По-обширен поглед към горните тези ще откриете в статиите:

* „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие“

* „Виртуалният Джони от 13-ия етаж на Матрицата“

Препоръчваме ви и:

„Фотонният звездолет“ – повест от Димитър Пеев

„Теао Немия“ – повест от Петър Бобев

„Фантастичен хумор“ – сборник с разкази от Антон Донев

„Съкровището на Лизимах“ – сборник с разкази и новели от Цончо Родев

„Сините пеперуди“ – сборник с разкази и новели от Павел Вежинов

„Хелиополис“ – роман от Хаим Оливер

„Галактическа балада“ – роман от Емил Манов

„Клонинги“ – роман от Весела Люцканова

„Пропуснатият шанс“ – сборник с разкази от Любен Дилов

„Дамата с рентгеновите очи“ – сборник с разкази от Светослав Минков