Заподозрян № 1

Ерик Кейн седеше до мен в залата за разпит в централата на полицейското управление. Изглеждаше спокоен, все едно се е наобядвал добре, след което е проверил баланса по пенсионния си фонд и е установил, че никак не е зле. В моя стомах все едно имаше олово.

Не ни бяха уведомили защо искат да ме видят, но бях убеден, че Мич Тенди не ни е привикал на улица „Северен Лос Анджелис“ да ми каже, че съм страхотен пич. Насилвах се да мисля за пухкави облаци и дъги, а не че Тенди се е заклел да ме прати във федерален затвор до живот за убийството на Колийн.

Следователят се настани удобно в един от двата метални стола срещу нас. След това се появи Зиглър с издут хартиен плик. Изнесе голямо представление, докато издърпа един стол, сложи плика на масата, зае мястото си и изплющя някакъв ластик на китката си. Все едно беше на сцена. И искаше да привлече цялото внимание върху себе си. Какво ли ставаше?

Освен този трик с ластика, никой от двамата полицаи не показваше каквато и да било емоция.

— Предполагам си наясно за какво е всичко това? — каза Тенди.

— Защо не ни кажете? — отговори Кейн. — Клиентът ми е зает човек. Сигурен съм, че вие също.

— Името Клей Харис говори ли ви нещо? — обърна се Тенди към мен.

Беше напълно наясно, че познавах Харис. Бяха минали три дни, откакто видях трупа му. Оттогава не бях чул нищо за стрелбата. Не се бях чувал и с брат ми. Кейн отговори от мое име.

— И двамата познаваме Клей Харис. Той работеше за Private в продължение на… колко, три години, нали, Джак? Беше уволнен през 2009 година за изнудване.

— Той е мъртъв — каза Тенди. — Бил е застрелян в къщата си в пущинака преди три дни. Получено е анонимно обаждане за престъплението.

— Много съжалявам — отговори Кейн. — Това какво общо има с Джак?

Оловото натежа в стомаха ми. Ами ако съм оставил отпечатък в дома на Харис? Или пък смачканата ми кола е била забелязана от някого? А може би Томи е казал на полицията, че съм го сторил аз? Бях премислял тези възможности много пъти, но бях убеден, че не съм докосвал нищо в къщата на Харис. Не бях оставил никакви следи, бях абсолютно сигурен.

Зиглър отвори плика, порови вътре и извади лист хартия. Научих се да чета на обратно още като бях на три години. В ръцете си Зиглър държеше доклад от криминалистичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис.

— Някой е ухапал ръката на Клей Харис — каза той. — Отпечатъкът съвпада със захапката на Колийн Мълой според стоматологичния й картон. Явно тя е ухапала Харис. Вероятно е било последното нещо, което е направила, преди той да я застреля.

Вече знаех онова, което полицията беше научила. Сай също беше сравнил отпечатъка от ухапването с картона на Колийн.

Изчаквах Зиглър да заговори отново. Предполагах, че се надяваше да избълвам нещо, за което да се хване, нещо срещу мен, с което до този момент не разполагаше. Тишината сякаш продължи вечно.

— Това не ви е сериалът „48 часа“, следователю, а и ние не разполагаме с толкова — каза Кейн. — Открили сте съвпадение на отпечатъка от ухапване по ръката на Харис със зъбите на Колийн Мълой. Искате да знаете дали това представлява интерес за нас? Да, представлява.

121

Зиглър се размърда на стола си. Изглеждаше така, сякаш съобщаването на новината му беше причинило физическа болка.

— Това интересува всички ни, Кейн — каза той. — В действителност ние искаме да заловим убиеца й.

Въздъхнах. Нямаше значение, че Зиглър и Тенди видяха облекчението, което изпитах. Имаха доказателство, че Колийн е ухапала Клей Харис. А тяхното доказателство се превръщаше в доказателство на защитата.

Явно и Тенди си даваше сметка за това.

— Ще заключим, че Колийн е ухапала Харис. Преди обаче ти и адвокатът ти да започнете да мятате конфети, Морган, нека ти кажа, че този белег не е решаващо доказателство. Не означава, че щом тя го е ухапала, той я е убил. Разбираш го, нали?

Ако не в думите му, язвителността се усещаше в тона му. Тенди беше сбъркал относно мен и това явно го побъркваше. Искаше ми се да му кажа, че през последните две седмици той ме беше прекарал през месомелачка с много остри ножове, че е лошо ченге и че някой ден ще си плати за това.

Сдържах се.

— Колийн се е борила за живота си — казах вместо това. — Това ме радва.

Кейн потупа масата, което отчасти беше знак за мен да млъкна, отчасти намек към следователите да продължат да говорят.

— Тогава ще се зарадваш да узнаеш, че намерихме и това — каза Зиглър, след което отвори плика и изтръска от него парче метал.

Това беше харддиск. Изглеждаше като онзи, който беше откраднат от моята охранителна система в нощта на убийството. Дъхът ми секна.

— Какво е това? — попита Кейн.

— Това е харддискът на Джак, съдържащ видеодоказателство, че Клей Харис е пренесъл Колийн в къщата му. На него са обозначени час и дата, доближаващи се до предполагаемия час на смъртта на Мълой. Открихме го сред боклуците на Харис. А това показва, че той го е взел от дома на Морган и го е отнесъл в собствената си къща. Това, заедно с белега от ухапване…