Заподозрян № 1

Клей Харис беше убил Колийн, но не притежаваше находчивостта да го стори сам. Освен това нямаше и мотив.

Томи имаше мотив — да ме навре в кучи гъз до края на живота ми. Не е можел да извърши убийството сам. Харис се е навил да го направи срещу цената на една кола. Логично бе Томи да е ръководел операцията от плажа пред прозореца на спалнята ми. Харис му се е обадил, когато Колийн е умряла.

— Клиентът ми е извън подозрение по обвинението в убийство — заключи Кейн.

— Говорихме със заместник областния прокурор Еди Савино — каза Тенди. — Той ще се срещне с окръжния прокурор довечера. Мисля, че Морган ще бъде оправдан за убийството на Мълой, но има нещо друго, господин Кейн…

Нещо в погледа на Тенди не ми хареса, някакъв предупредителен проблясък.

— Имаме още един труп. Клей Харис е застрелян, така че, Джак, ако той е убил гаджето ти, това е класически мотив да му отмъстиш.

— Не съм го направил аз — казах.

— Обвинявате ли Джак за убийството на Клей Харис? — рязко попита Кейн.

— Все още не — отговори Тенди. — Държим те под око, Морган. Теб и брат ти.

122

Нежеланието на Тенди да ми предостави доказателства за убийството на Клей Харис беше осезаемо. Ако той разследваше и Томи за това престъпление, имах причина да се надявам, че брат ми е оставил някакви улики след себе си. В стаята за разпит се възцари пълна тишина. Чуваше се само лекото плющене върху китката на Зиглър от подръпването на ластика. Тенди се облегна на стола си, преструвайки се на нехаен. Най-накрая заговори:

— Томи е бил спрян за шофиране с превишена скорост в нощта, когато е бил убит Клей Харис. Карал е нов „Лексус“ LX 570, собственост на жертвата. Освен това е пил. Не е могъл да обясни на патрулните полицаи какво прави в колата на Харис. Също така не е могъл да обясни какво е правил през последните няколко часа и защо е бил в околността.

За последно бях видял Томи пред къщата на Харис. Явно се е върнал в къщата да вземе ключовете за джипа. Тъп ход, Томи. Много тъп.

— Засега Томи е задържан за шофиране в нетрезво състояние и притежание на краден автомобил — обясни Тенди. — Но не сме свършили с него.

За кратък миг изражението на Тенди беше открито и аз можех да прочета мислите му, все едно бяха вестникарски заглавия. Направо му се гадеше, че не разполага с нищо срещу мен.

Сигурно и той можеше да разчете моето.

Не разполагаше с нищо срещу мен.

Нямаше нищичко.

В главата ми се заформяше празненство. Бях се ухилил като тиква и изиграх танца на победата по цялото въображаемо поле на игрището в ума си. Хвърчаха тапи от шампанско и течността се стичаше по лицето ми. Запалянковците бяха станали на крака по трибуните и ме аплодираха, а съотборниците ме хвърляха във въздуха.

Хладнокръвието беше залепнало за Кейн като ушит по поръчка костюм, но десният му клепач трепна. Това беше намигване, предназначено само за мен.

Изправих се и казах:

— За мен беше удоволствие, господа, но закъснявам за среща.

След това напуснах полицейското управление заедно с моя адвокат. Можех да спра да се притеснявам, че ще ме върнат в Двете кули, че ще прекарам една-две години в съда, където щях да бъда унижаван, докато не ме затворят в Ломпок от двадесет и пет години до живот. Отново бях свободен.

— Мамка му, кажи нещо, Джак!

Потупах рамото на Кейн и му се ухилих.

— Прекрасен ден, Ерик! О, прекрасен ден!

123

Аз и приятелят на Колийн, Майк Донахю, бяхме на летище „Санта Моника“, където държах моята „Чесна 172“.

Бях разказвал на Донахю, че няколко пъти бях летял с Колийн и че тя бе поемала контрола над самолета във въздуха. Беше направила няколко лупинга и всеки път се беше разсмивала с пълно гърло. Сега Донахю искаше също да пробва. Минахме под крилото и аз му казах:

— Не е като по филмите, където казват, че да пилотираш самолет е с една-две стъпки по-трудно от карането на кола. Тук ти контролираш сместа от гориво и въздух, които влизат в двигателя, следиш равнищата на температурата, зануляваш компасите. Деветдесет и девет процента от работата е процедури и проверки. Една малка издънка на земята означава нещо съвсем различно във въздуха.

— Какво например, Джак? Или не, не ми казвай.

— Например да забравиш да затвориш капачката на резервоара. Горивото просто ще се изпари. Самолетът ти става безмоторен, а ти не искаш това да ти се случи.

Донахю посочи и попита:

— Това ли е капачката?

— Да — усмихнах се аз. — Нея сме я обезопасили.

Завършихме обиколката и му помогнах да се качи в пилотската кабина. Аз заех пилотското място, закопчах колана си и нагласих слушалките на Донахю, така че да може да си говори с мен и да чува разговорите ми с контролната кула.

Получих разрешение да изляза по плаца до пистата и докато се придвижвахме бавно, Донахю се втренчи немигащо напред.

Спрях в началото на пистата, прегледах поредния списък, докладвах на контролната кула и се приготвих за излитане. Както винаги, със задвижването на пропелерите самолетът сви вляво, затова завих леко надясно, докато набирах скорост.

Следях скоростомера и щом стигнахме сто километра в час, дръпнах леко към себе си лоста за управление.