Затворникът на рая

Валс сякаш бил обречен на сивото, горчиво съществуване на посредствените души, които Бог, в безкрайната си суровост, дарява с илюзии за величие и безмерно тщеславие. Войната обаче пренаписала съдбата му, както и тази на мнозина други, а късметът му се променил, когато случайността в съюз със зестрогонството помогнала на Маурисио Валс, дотогава влюбен единствено в дивния си талант и безупречната си изтънченост, да мине под венчило с дъщерята на един влиятелен предприемач, чиито пипала поддържали значителна част от бюджета на генерал Франко и неговите войски.

Булката, осем години по-възрастна от Маурисио, била прикована към инвалидна количка от тринайсетгодишна възраст, линееща от вродена болест, която разяждала мускулите и живота й. Никой мъж никога не я бил поглеждал в очите, нито я бил хващал за ръката, за да й каже, че е красива, и да я попита за името й. Пръв и последен сторил това Маурисио, който — подобно на всички бездарни писатели — дълбоко в душата си бил колкото суетен, толкова и практичен. Година по-късно двойката сключила брак в Севиля със звездното присъствие на генерал Кейпо де Ляно20 и други светила от държавния апарат.

— Голяма кариера ви чака, Валс — предрекъл самият Серано Суньер21 по време на една частна аудиенция в Мадрид, на която Валс отишъл, за да си изпроси поста директор на Националната библиотека.

— Испания преживява трудни моменти и всеки испанец от добро семейство трябва да даде рамо, за да спрем марксистките орди, които се стремят да опорочат нашите духовни ресурси — заявил баджанакът на каудильото22, ослепителен в своята униформа на оперетен адмирал.

— Разчитайте на мен, Ваше превъзходителство — предложил услугите си Валс. — За каквото и да било.

Това „за каквото и да било“ се оказало директорски пост, но не във великолепната Национална библиотека в Мадрид, както той желаел, а в един затвор с печална репутация, кацнал на скалисто възвишение над град Барселона. Списъкът на роднините и протежетата, претендиращи за престижни служби, бил твърде дълъг и Валс, въпреки всичките си усилия, се намирал в последната трета на опашката.

— Имайте търпение, Валс. Вашето усърдие ще бъде възнаградено.

Ето как Маурисио Валс научил първия си урок в сложното национално изкуство да маневрираш и прогресираш след всяка смяна на режима: хиляди поддръжници се стремели към върховете и надпреварата била прекалено ожесточена.

4

Такава поне бе легендата, която се носеше за Валс. Този непотвърден сбор от подозрения, догадки и слухове от трета ръка бе достигнал до ушите на затворниците благодарение на коварните машинации на предишния директор, отстранен от поста си след едва две седмици служба и изгарящ от озлобление срещу това парвеню, отнело му званието, за което се бил борил по време на цялата война. Напусналият директор нямал връзки и бил обременен със злополучен прецедент: случвало се да произнася в пияно състояние шеговити коментари за генералисимуса на всички Испании и поразителната му прилика с Глупчо от „Снежанка и седемте джуджета“ на Дисни. Но преди да го загробят като заместник директор на един затвор в Сеута23, той се бе постарал да очерни дон Маурисио Валс пред всеки, проявил готовност да го изслуша.

Едно нещо бе вън от всяко съмнение: никой не можеше да назовава Валс с друго прозвище освен „господин директора“. Според официалната версия, разгласявана от самия него, дон Маурисио бе литератор с признат авторитет, тънък интелект и впечатляваща ерудиция, придобита през годините на обучението му в Париж, а назначението му в изправителния сектор на управляващия режим бе само временно. Истинската му мисия и съдба бе да просвещава простия народ на една опустошена Испания и да го научи как да мисли с помощта на подбран кръг от съидейници.