Затворникът на рая

— Но, доколкото разбирам от вашия разказ, тази унищожена самоличност също е била фиктивна — самият той я е измислил по време на войната, за да си спаси кожата.

— Точно така.

— Тук вече се обърквам. Помогнете ми, Даниел. Ако Фермин веднъж вече си е изфабрикувал лъжлива самоличност, защо сега да не си съчини друга, за да се ожени?

— По две причини, професоре. Първата е чисто практическа: независимо дали използва своето или друго измислено име, Фермин понастоящем няма никаква легална самоличност. Ето защо онази, която реши да използва, бездруго трябва да бъде създадена от нулата.

— Но той, предполагам, иска да продължи да си бъде Фермин.

— Именно. И тук стигаме до втората причина, която не е практическа, а чисто духовна, тъй да се каже, и далеч по-важна. Фермин иска да продължи да бъде Фермин, защото това е човекът, в когото се е влюбила Бернарда, нашият приятел, когото познаваме и който той самият желае да бъде. Човекът, който някога е бил, от години не съществува за него. Старата му личност е една кожа, която е съблякъл и захвърлил. Дори аз не зная с какво име е бил кръстен, макар че по всяка вероятност съм най-добрият му приятел. За мен, за всички, които го обичат, и най-вече за самия себе си, той е Фермин Ромеро де Торес. И наистина, щом въпросът опира до създаване на нова самоличност, защо да не създадем тази, която вече ни е позната?

Професор Албуркерке най-сетне кимна в знак на съгласие.

— Правилно — отсъди той.

— В такъв случай смятате ли, че е изпълнимо, професоре?

— Е, това си е чиста донкихотовщина — прецени професорът. Как да снабдим изпосталелия идалго дон Фермин де ла Манча с родословие, хрътка и вързоп фалшифицирани документи, с които да се съчетае със своята прекрасна Бернарда дел Тобосо пред Бога и Гражданския регистър?

— Много мислих над това и се консултирах с правна литература — казах аз. — В тази страна самоличността на един човек започва с акт за раждане, а той, ако го разгледаме внимателно, е много простичък документ.

Моят събеседник повдигна вежди.

— Деликатна работа е това, което загатвате. Да не говорим, че си е чиста проба престъпление.

— По-скоро е без прецедент, поне в съдебните анали. Вече проверих.

— Нима? Продължавайте, заинтригувахте ме.

— Да предположим, че някой, хипотетично казано, има достъп до канцелариите на Гражданския регистър и може, тъй да се каже, да тикне един акт за раждане в архивите… Това няма ли да е достатъчна основа за установяването на самоличност?

— Професорът поклати глава.

— За новородено дете навярно да, но ако говорим — чисто хипотетично — за възрастен човек, ще трябва да създадем цяло досие. Дори ако имате — хипотетично — достъп до архива, откъде ще измъкнете тези документи?

— Да речем, че бих могъл да изфабрикувам серия от правдоподобни имитации. Смятате ли, че тогава би било възможно?

Професорът внимателно обмисли въпроса.

— Основният риск би бил някой да открие измамата и да пожелае да я изобличи. Като се има предвид, че в този случай тъй нареченият обвинител, който би могъл да алармира за неизправности в документите, е покойник, проблемът ще се сведе до следното: първо, да се намери достъп до архива и да се вкара в системата досие с фиктивна, но правдоподобна самоличност; и второ, да се създаде цялата върволица от документи, необходими за установяването на въпросната самоличност. Говоря за книжа от всякакъв вид и сорт: кръщелни свидетелства от енорийски църкви, лични карти, сертификати…

— Относно първата точка — разбрах, че пишете серия от репортажи за чудесата на испанската правна система по поръчка на градския съвет за един доклад за тази институция. Порових се малко и открих, че по време на бомбардировките през войната някои от архивите на Гражданския регистър са били унищожени. Това означава, че стотици, даже хиляди самоличност е трябвало да бъдат възстановени през куп за грош. Не съм експерт, но се осмелявам да предположа, че това би отворило някаква пролука в закона, от която би могъл да се възползва някой добре информиран човек, разполагащ със съответните връзки и с план за действие…

Професорът ме изгледа с крайчеца на окото.

— Виждам, че сте провели сериозно проучване, Даниел.

— Простете за дързостта, професоре, но за мен щастието на Фермин си струва тези усилия, че и много повече.

— Това ви прави чест. Но то би могло и да навлече тежка присъда на онзи, който се опита да стори подобно нещо, ако го хванат на местопрестъплението.

— Затова си мислех, че ако някой — хипотетично — има достъп до един от възстановените архиви на Гражданския регистър, би могъл да вземе със себе си помощник, който, тъй да се каже, да се нагърби с най-рискованата част на операцията.

— В такъв случай хипотетичният помощник трябва да е в състояние да гарантира на организатора доживотна отстъпка от двайсет процента върху цената на всяка книга, закупена от „Семпере и синове“. А също и покана за сватбата на новородения.