Затворникът на рая

Обърнахме се като двама гимназисти, хванати на местопрестъплението. Застанал на прага, баща ми ни гледаше сурово и в този миг никак не приличаше на нежно цветенце.

8

— Вие пък откъде знаете за Росиито? — слисано измънка Фермин.

Щом се наслади на нашето смущение, баща ми се усмихна приветливо и ни намигна.

— Може и да се превръщам във вкаменелост, но все още имам остър слух и остър ум. Затова реших, че трябва да направим нещо, за да съживим търговията — обяви той. — А кабарето може и да почака.

Едва тогава забелязахме, че се е натоварил с две обемисти торби и един голям кашон, увит в амбалажна хартия и овързан с дебел канап.

— Само не ми казвай, че си обрал кварталната банка — рекох аз.

— Банките ги избягвам винаги, когато мога. Хубаво казва Фермин, че обикновено те обират нас. Идвам от пазара Санта Лусия.

Двамата с Фермин се спогледахме озадачени.

— Няма ли да ми помогнете? Това чудо тежи цял тон.

Заехме се да разтоварим съдържанието на торбите на тезгяха, докато баща ми разопаковаше кашона. Торбите бяха пълни с малки предмети, увити за по-сигурно с амбалажна хартия. Фермин измъкна един от тях от опаковката му и слисано се вторачи в него.

— Това пък какво е? — попитах.

— Бих казал, че е възрастен осел в мащаб едно към сто.

— Какво?

— Магаренце, Марко Дългоухи, онова прелестно еднокопитно четириного, което с неизразим чар и увереност краси пейзажите на родната ни Испания. Само че тук е в миниатюрен размер, като онези влакчета играчки, които продават в „Каса Палау“ — обясни Фермин.

— Това е глинено магаренце, фигурка за яслата — осветли ме баща ми.

— Каква ясла?

Вместо отговор татко отвори картонения кашон и измъкна огромна коледна ясла с лампички, която току-що бе купил с явното намерение да я сложи на витрината на книжарницата като един вид сезонна реклама. Междувременно Фермин вече бе разопаковал няколко вола, камили, прасета, патици и палмови дървета, а също и фигурки на тримата влъхви, св. Йосиф и Дева Мария.

— Не е решение на проблема да превием врат под хомота на национал-католицизма и неговите подмолни техники за насаждане на вяра чрез коледни фигурки и разни врели-некипели — отсъди Фермин.

— Не говорете глупости, Фермин, това си е една прекрасна традиция и хората обичат да гледат рождественски сцени през този сезон — пресече го баща ми. — На книжарницата й липсваше тъкмо онази цветна и радостна искрица, която празникът изисква. Хвърлете един поглед на магазините в квартала и ще видите, че в сравнение с тях изглеждаме като погребална агенция. Хайде, помогнете ми да сложим яслата на витрината. И скрийте някъде по-назад всички политически и икономически трудове, че пропъждат и най-смелите клиенти.

— Ясно и разбрано — промърмори Фермин.

Тримата с общи усилия разположихме яслата и подредихме фигурките. Моят приятел съдействаше неохотно, като през цялото време се мръщеше и търсеше повод да изрази възраженията си.

— Моите уважения, господин Семпере, но това бебе Иисус е три пъти по-голямо от мнимия си баща и едвам се побира в люлката.

— Няма значение. По-малките вече бяха разпродадени.

— Мен ако питате, редом с Дева Мария младенецът изглежда като някой от ония японски борци с наднормено тегло и зализана коса, дето си връзват пищимал около нежните части.

— Наричат се сумисти — вметнах аз.

— Същите — съгласи се Фермин.

Баща ми само въздъхна, клатейки глава.

— А какви очи има само! Сякаш е обладан от нечисти сили.

— Хайде, Фермин, млъкнете най-сетне и включете лампичките — нареди баща ми, като му подаде кабела.

Ловък като акробат, Фермин се пъхна под масата, върху която бе поставена яслата, и успя да стигне контакта откъм единия край на тезгяха.

— И биде светлина — обяви баща ми, загледан въодушевено в новата и искряща рождественска ясла на „Семпере и синове“.

— Обновление или смърт! — добави той доволно.

— По-добре смърт — измърмори Фермин под сурдинка.

Не беше минала и една минута от официалното включване на светлините, когато една майка с три дечица спря пред витрината да се полюбува на яслата и след кратко колебание влезе в книжарницата.

— Добър ден — рече тя. — Имате ли книги за житията на светците?

— Разбира се — отвърна баща ми. — Позволете да ви покажа колекцията „Иисус е моя пътеводна звезда“, която несъмнено ще очарова децата ви. Богато илюстрирана и с предговор от дон Хосе Мария Пеман13. От това по-хубаво — здраве!

— Чудесно! В наши дни толкова трудно се намират книги с положително послание, от което да ти стане уютно на душата — без разните му там убийства, престъпления и други такива работи, които никой не разбира…

Фермин подбели очи. Явно се канеше да отвори уста, но аз го спрях и го отмъкнах по-далече от клиентката.

— Много добре ви разбирам — съгласи се баща ми, като ме гледаше с крайчеца на окото си, а изражението му ясно показваше, че не бива да изпускаме тази продажба за нищо на света, дори ако трябва да държа Фермин с вързани ръце и запушена уста.

Изтиках свободомислещия в задната стаичка и се уверих, че завесата е спусната, за да може баща ми да проведе необезпокоявано операцията.