Завинаги

Изправих се. Ако сега се обърнеше, нямаше как да не ме види, тъмносив вълк на фона на черните дървета. Имах нужда той да остане. Ако останеше, може би това щеше да облекчи онова кошмарно чувство в мен. Усилието да стоя там без никакво прикритие, толкова близо до него, караше краката ми да треперят под мен.

Всичко, което трябваше да направи, беше да се обърне.

Той обаче не го стори. Продължи да крачи, отнасяйки нещото, което бях изгубила с него, отнасяйки значението на тази дума — Грейс — без изобщо да разбере колко близо е бил до мен.

А аз останах, наблюдавайки го смълчано как ме изоставя.

Шеста глава

Сам

Живеех във военна зона.

Когато завих по алеята, музиката се блъсна в прозорците на колата. Въздухът навън туптеше в ритъма на мощен бас; цялата къща се беше превърнала в една огромна тон колона. Най-близките съседи живееха на доста голямо разстояние от тук, така че им бяха спестени симптомите на болестта, наречена Коул Сейнт Клеър. Самата същност на Коул беше толкова огромна, че стените не можеха да я удържат. Тя се изливаше през прозорците, гърмеше от колоните на уредбата, надаваше внезапни среднощни крясъци. Дори и човек да махнеше сцената, това, което оставаше, пак си беше една рок звезда.

След като се беше върнал да живее в къщата на Бек — всъщност, не, в моята къща — Коул я бе превърнал в някакъв зловещ извънземен пейзаж. Изглежда не можеше да направи нищо по въпроса: самото му съществуване носеше разруха и хаос. Той разпиляваше всичките налични компактдискове по пода на гостната, оставяше телевизора включен на информационните канали, беше загорил нещо лепкаво в един от тиганите, който бе забравил върху печката. Подовете на долния етаж бяха покрити със следи от нокти, които водеха от стаята му към банята и после обратно; непонятни думи, изписани с вълчата азбука. Без някаква логична причина вадеше всичките чаши от всички шкафове в къщата, след което ги подреждаше по големина върху кухненския плот, оставяйки вратите на шкафовете отворени, или пък гледаше до средата дузина стари, осемдесетарски филми, след което зарязваше непренавитите касети на пода пред видеото, което беше изкопал от мазето.

Първия път, когато се прибрах вкъщи и заварих цялата тази бъркотия, направих грешката да приема всичко това лично. Отне ми няколко седмици, за да осъзная, че аз нямам нищо общо с цялата работа. Той имаше нещо общо с нея. Коул просто смяташе, че светът се върти около него във всеки един момент, без изключения.

Излязох от фолксвагена и се насочих към къщата, не възнамерявах да се задържам тук за дълго, така че музиката на Коул нямаше да ми е проблем. Бях си съставил наум списък с неща, които трябваше да взема, преди да изляза отново. Фенерче. Бенадрил4.

Клетката от гаража. Щях да мина през магазина, за да взема телешка кайма, в която да сложа лекарството.

Опитвах се да реша дали човек все още притежава свободна воля във вълчата си форма. Дали не се проявявах като пълен изрод, задето планирах да надрусам гаджето си, да я завлека вкъщи и да я заключа в мазето. Просто знаех, че… има твърде много начини един вълк да се прости с живота си по нелеп начин: да се забави, докато пресича шосето, да не успее да улови нищо в продължение на няколко дни, да пристъпи в двора на някой пиян селяк с пушка.

Знаех, че мога да я изгубя.

Също така знаех, че не мога да преживея още една нощ с тази мисъл в главата си.

Когато отворих задната врата, басовият ритъм се разля сред звука на останалите инструменти. Вокалистът ми крещеше с глас, изкривен от силата на звука: Задуши се задуши се задуши се. Тембърът на гласа ми се стори познат и аз внезапно осъзнах, че слушам НАРКОТИКА, надънена до степен да объркам електронния брейкбийт с ударите на собственото си сърце. Гръдният ми кош вибрираше в такт с музиката.

Не си направих труда да извикам на Коул, че съм се прибрал; и без това нямаше начин да ме чуе. Забравените светнати лампи бележеха движението му из къщата: през кухнята, надолу по коридора към стаята му, в банята на долния стаж и след това в гостната, където се намираше уредбата. Можех бързо да го открия, но в момента нямах време да преследвам и него, и Грейс. Открих фенерче в шкафа до хладилника и взех един банан от плота, след което се насочих към гостната. Миг по-късно се спънах в мръсните обувки на Коул, захвърлени небрежно пред вратата. Чак сега забелязах калните следи по пода на кухнята, проблясващи под мътната жълтеникава светлина на лампите.

Прокарах пръсти през косата си. В мислите ми изплува псувня, но така и не я произнесох гласно. Какво ли би направил Бек с Коул?