ЖАЖДА

— Не, старши инспектор Брат, днес не съм виждал Хари Хуле и съм сигурен, че в момента не е тук. Освен в болничните заведения задължават хората да си изключват телефона и на други места. — Стефенс погледна Олег, но той само сви рамене. — „Открихме го“, така ли? Добре, Брат, ще му предам това съобщение, ако се появи. Кого сте открили? Вижте, Брат, излишно е да обяснявате точно на мен какво е служебна тайна, но си помислих, че за Хуле ще е по-лесно да му предам по-конкретно, нешифровано съобщение. Значи той ще се досети кого визирате? Добре, тогава ще му предам само това: „открихме то“. Приятен ден, инспектор Брат.

Стефенс прибра телефона си в джоба. Видя, че Олег си е навил ръкава. Хвана го под лакътя и го поведе с бързи крачки обратно към стълбата на басейна.

— Като си извадих телефона, видях, че времето е напреднало. Чака ме пациент и закъснявам. Друг път ще ти източа кръвта, Олег.

Сиверт Фалкайд, командир на спецотряда „Делта“, седеше най-отзад във високопроходимия служебен джип на норвежкото елитно звено и раздаваше рязко последни кратки напътствия, докато машината се подрусваше по „Тронхаймсвайен“. Вътре се возеха общо осем души. Седмина мъже и една жена. Тя не беше част от отряда. Всъщност досега в „Делта“ не бяха включвали представителка на нежния пол. На теория критериите за прием в елитното звено не поставяха никакви пречки пред нежния пол, но сред стотината претенденти от последната година нямаше нито една жена, а за цялата история на съществуването на „Делта“ се бяха появили едва пет дами, желаещи да се включат в екипа на командосите, като последната — през миналото хилядолетие. Нито една от кандидатките не бе успяла да издържи жестоката пресявка. Но тази срещу Фалкайд му се виждаше и силна, и издръжлива. Може пък тя да има шанс да я одобрят?

— Значи, не знаем дали Драйер си е вкъщи? — попита Фалкайд.

— Само да изясним: няма никакъв Драйер. Това е Валентин Йертсен, Вампириста.

— Бъзикам се, Брат — усмихна се Фалкайд. — Този човек не носи ли мобилен телефон, чрез който да го локализираме?

— Може и да носи, но нито на едното, нито на другото име открихме регистриран телефон. Това проблем ли е?

Сиверт Фалкайд я погледна. Бяха свалили плана на сградата от страницата на Агенцията по кадастър и картография и всичко изглеждаше наред. Двустаен апартамент на третия етаж с площ четирийсет и пет квадратни метра, от който никаква врата или стълба не води към мазето и към авариен изход, Фалкайд реши да разположи четирима на входа и двама на моравата отпред в случай, че мъжът скочи от балкона.

— Не, няма проблем — увери той Катрине.

— Супер. Тихо ли ще влезете?

Той се усмихна още по-широко. Харесваше му бергенският й диалект.

— Какво по-точно си представяш под „тихо“? Да пробием дупка в прозореца на балкона и възпитано да си избършем обувките ли?

— Мислех си, че е излишно да хабите гранати и сълзотворен газ заради един-единствен човек, който най-вероятно не е въоръжен и не ни очаква. А по-дискретните, лишени от зрелищност действия на отряда се посрещат с повече похвали, нали?

— Така е — Фалкайд свери показанията на джипиеса с пътя отпред. — Но шумният щурм намалява риска и за нас, и за него. Девет от десет души, без значение колко смели се пишат, се парализират от внезапни гърмежи и ярка светлина при мятане на граната. С тази тактика сме спасили много повече животи на арестанти, отколкото на командоси. Пък и имаме една партида шокови гранати с изтичащ срок на годност и не ни се ще да отидат зян. Освен това момчетата се нуждаят от малко екшън и рокендрол, напоследък им се събраха много балади.

— Майтапиш се, нали? Изключено е да сте чак толкова инфантилни!

Фалкайд се ухили и сви рамене.

— Да знаеш… — Брат се наведе към него, облиза червените си устни и понижи глас: — такива приказки са адски секси.

Фалкайд се засмя. Беше щастливо женен, но ако не беше, нямаше да откаже една вечеря в компанията на Катрине Брат. С удоволствие би гледал тези тъмни опасни очи и би слушал бергенското й задно „р“, напомнящо ръмжене на хищница.

— Една минута — обяви на всеослушание той. Седмината мъже спуснаха визьорите си в почти пълен синхрон. — Този тип имал „Рюгер Редхок“, така каза, нали?

— Според Хари държал такъв пистолет в бара, да.

— Чухте ли, момчета?

Командосите кимнаха. По твърдения на производителя новите визьори бяха изработени от пластмаса, годна да спре деветмилиметров куршум, но не и едрокалибрен, с какъвто стреляше „Редхок“. Фалкайд и без това никак не разчиташе на подобни гаранции. Те само правеха бойците по-непредпазливи.

— Ами ако окаже съпротива? — попита Катрине.

— Тогава ще го застреляме — прокашля се Фалкайд.

— Необходимо ли е?

— Сигурно ще се появи някой многознайко, дето после ще ни пили на главата, но ние предпочитаме да действаме на сигурно и да стреляме по хора, видимо готвещи се да открият огън по нас. Мисълта, че това е допустимо, допринася за работния ни комфорт. Май пристигнахме.