ЖАЖДА

Стоеше до прозореца. Забеляза два мазни отпечатъка от пръсти по чашата. Пред него се откриваше изглед към града, но той не виждаше нищо, само чуваше сирените. Нямаше повод за притеснение. Сирени вият непрекъснато. Хората или ще вземат да се подпалят в домовете си, или да се подхлъзнат на пода в банята и да паднат, или да пребият гаджето. Във всички тези случаи викат спешна помощ. А тя пристига с воя на сирени, които скромно напомнят на автомобилите отпред да отбият и да им дадат път.

Съседите правеха секс. В разгара на работното време. Нелоялност — и към брачната половинка, и към работодателя.

Сирените ту стихваха, ту се извисяваха над жуженето на радиогласове отзад. Задаваха се: хора в униформи, с авторитет и пътно предимство, но без цел и замисъл. Знаеха единствено, че бързат, че ако не стигнат навреме, ще се случи нещо ужасно.

Виж, при въздушно нападение сирените действително означават нещо. Ознаменуват деня на Страшния съд. Прекрасен звук, от който косите ти настръхват. Да чуеш този сигнал, да си погледнеш часовника, да видиш, че не е точно дванайсет на обяд и да схванеш, че не се провежда техническа проверка. Ако някой ден реши да бомбардира Осло, ще го направи точно в дванайсет на обяд, тогава никому няма да хрумне да тича към бомбоубежище. Хората ще си останат по местата, някои ще се загледат към небето, питайки се какво време ги очаква, а други ще се чукат с гузна съвест, но въпреки това ще се чукат. Защото ние, хората, просто не можем другояче. Подвластни сме на същността си. Идеята как силата на волята, видите ли, била способна да ни накара да действаме противно на диктуваното от природата ни, е пълна залъгалка. Точно обратното е: силата на волята единствено ни подтиква да следваме повелите на природата си дори когато обстоятелствата ни поставят препятствия. Да изнасилиш жена, да сломиш с груба сила или с хитрост съпротивата й, да бягаш от полицията и отмъщението, да се криеш ден и нощ, нима това не значи да преодолееш всички препятствия само и само за да се любиш с тази жена?

Сирените се отдалечиха. Любовниците приключиха.

Той се опита да си спомни как звучи алармата, която сигнализира за важно съобщение и призовава аудиторията да слуша внимателно. Дали все още използват този сигнал? През неговото детство имаше кажи-речи само един радиоканал, но сега на каква ли честота трябва да включи човек, за да чуе този сигнал за изключително важно съобщение, но същевременно не дотам драматично, че да изисква да се втурнеш към бомбоубежище? Навярно съществува специален план за реакция в критична ситуация: по всички канали един глас оповестява… какво? Че вече е твърде късно; че бомбоубежищата са затворени, защото и без това не могат да ви спасят, нищо не може за ви спаси; в момента всичко се свежда до едно: да потърсите най-любимите си хора, да се съберете с тях, да се сбогувате и после да умрете. Той се беше убедил, че голяма част от хората подчиняват цялото си съществуване на една-едничка цел: да не умрат сами. Малцина успяват, но, боже господи, на какви жертви са склонни заради отчаянието и страха да не прекрачат прага към отвъдното, без да има кой да ги държи за ръка. Ами добре де, той ги държа за ръцете. Колко бяха? Двайсет? Трийсет? Това ни най-малко не смекчи ужаса и самотата им. Въпреки любовта му към някои от тях. Е, те, разбира се, издъхнаха, преди да са успели да го обикнат, но въпреки това си отидоха, обградени от любов. Замисли се за Марте Рюд. Трябваше да се отнесе по-внимателно към нея, а той взе, че се увлече. Надяваше се вече да е мъртва и да е умряла бързо и безболезнено.

Чу как някой пусна душа от другата страна на стената и усили радиогласовете от телефона.