ЖАЖДА

Докато министър-председателят умуваше кому да повери поста, пред Белман стоеше задачата да опази лъснатия си имидж неопетнен. Че току-виж някой от рода на Трюлс сътвори поредна глупост, а впоследствие Белман се размине с назначението. Той потръпна, представяйки си евентуално вестникарско заглавие: „Главният секретар разпъвал чадър над корумпиран полицай, негов приятел“.

Ала Трюлс дойде в кабинета му, изтегна си краката върху бюрото и без предисловия заяви, че изритат ли го от полицията, за утеха ще повлече към дъното и главния секретар, замесен в не по-малко мръсни дела. И Белман, без много да му мисли, удовлетвори желанието му и го премести в Отдела за борба с насилието. Най-вече защото там нямаше да възлагат на Трюлс голяма отговорност — както впрочем току-що потвърди и Брат — и така отпадаше рискът пак да оплеска нещата.

— Твоята красавица те чака вътре — съобщи Хелга, когато Микаел влезе в приемната.

Хелга, вече прехвърлила шейсетте, бе помолила Микаел преди четири години — в първия ден на встъпването му в длъжност — да не я нарича офис асистент, както гласеше модерното название на длъжността й. Защото е била и си остава секретарка.

Ула седеше на меката мебел до прозореца. Хелга беше права. Белман имаше красива съпруга. Нежна, деликатна. Трите раждания не бяха развалили фигурата й. И — по-важното — през цялото време тя стоеше зад него, проумяла, че кариерата му се нуждае от грижа, подкрепа, свобода за израстване. А някое и друго прегрешение в личния живот си е съвсем човешко, когато живееш под натиска, неизбежен при такива високи длъжности.

Тя излъчваше и нещо непорочно, почти наивно и той четеше лицето й като отворена книга. Сега прочете отчаяние. Първо го отдаде на проблеми с децата, но после откри отсянка на огорчение. Беше го хванала в крачка. За пореден път. По дяволите.

— Много си сериозна, скъпа — подхвана спокойно той и отиде до гардероба, докато си разкопчаваше куртката. — Децата добре ли са?

Тя кимна. Той си отдъхна престорено.

— Не че не се радвам да те видя, но изтръпвам, когато се появиш без предупреждение — той окачи куртката в гардероба и седна в креслото срещу нея. — Е, какво има?

— Пак си се виждал с нея — промълви Ула. Личеше, че е репетирала как да му го заяви. И си е обещала да не плаче. Но сълзите вече блестяха в сините й очи.

Той поклати глава.

— Не отричай — помоли задавено тя. — Погледнах в телефона ти. Само през тази седмица си я търсил три пъти. Ти обеща…

— Ула — той се наведе напред и посегна към ръката й, но тя я отдръпна. — Обадих й се, защото се нуждая от съвета й. В момента Исабеле Скойен работи като пиар консултант в компания, специализирана в лобирането и в политиката. Тя познава лабиринтите на властта, вряла и кипяла е в тези неща; познава и мен.

— „Познава“? — Лицето на Ула се сгърчи в иронична гримаса.

— Ако аз — ако ние — ще се хвърляме в битката, ще трябва да използвам всичко, което ще ми осигури предимство пред конкурентите ми; което ще ме изведе едни гърди пред тях. Говорим за пост в правителството, Ула. Това е върхът.

— А семейството? — подсмръкна тя.

— Знаеш отлично, че никога няма да предам семейството ни…

— Никога, а? — извика тя и изхлипа. — Ти отдавна…

— … и се надявам и ти да си отговорна към общото ни бъдеще, Ула. И да не се поддадеш на безпочвена ревност заради жена, с която в момента общувам само по телефона, и то единствено по делови въпроси.

— Тази жена изкара едва няколко месеца в градския съвет, Микаел. Какво ще научиш точно от нея?

— Например, какви грешки да не допускам, за да си осигуря политическо дълголетие. Назначението й послужи за поука на мнозина. Човек не бива да отстъпва от идеалите си. Не бива да предава близките си, да занемарява задълженията си и отговорностите си. А сгреши ли, да поиска прошка и занапред да си има обица на ухото. Човешко е да се греши, но не и да предаваш доверието на околните. Аз ще оправдая гласуваното ми доверие, Ула — той посегна към ръката й и този път тя не я отдръпна. — Знам, след случилото се нямам право да искам нищо от теб, но за да успея, са ми нужни твоето доверие и твоята подкрепа. Разчитай на мен.

— Как да…

— Ела — той стана, без да пуска ръката й, заведе я до прозореца и я обърна с лице към града.

После застана зад нея и сложи длани върху раменете й. Главното управление се намираше върху билото на хълм и оттам се откриваше гледка над половин Осло, окъпан в слънце.

— Искаш ли заедно да внесем осезаема промяна, Ула? Ще ми помогнеш ли да обезпечим бъдещето на нашите деца? На съседските деца, на този град. На цялата страна.

Усети, че думите му оказаха въздействие. За бога, самият той се развълнува, макар те да представляваха извадка от заучените му реплики за пред медиите. Обявят ли официално назначението му, журналистите веднага ще го погнат по телефона за изявления по телевизия, радио, преса. Искаше да е подготвен.

Ниска жена спря Трюлс Бернтсен и Вюлер във фоайето.

— Мона До от „Ве Ге“. Теб съм те виждала… — кимна тя на Трюлс и се обърна към Вюлер: — Но ти май си нов, а?

— Правилно — усмихна се Вюлер.