— От адвокатската кантора потвърдиха, че Елисе почти всяка вечер е оставала след работно време — вметна Катрине.
— Типично за необвързаните жени — отбеляза Скаре.
Катрине изгледа недоволно дребния набит следовател, макар да знаеше, че коментарът му не е целял да я уязви. Скаре не беше нито достатъчно перфиден, нито достатъчно остроумен.
— Настолният й компютър не е защитен с парола. И там не открихме кой знае какво — продължи Торд. — файловете дневници показват, че Елисе Хермансен е използвала компютъра си предимно за достъп до новини и за справки в Гугъл. Разглеждала е няколко порностраници, но все стандартни неща. Няма виртуални следи от нейни опити да завърже познанства посредством въпросните сайтове. Най-съмнителната й проява за последните години е да си пусне „Тетрадката“ по платформата Попкорн Тайм.
Понеже не познаваше достатъчно добре компютърния експерт, Катрине не успя да определи дали определението „съмнителен“ се отнася за използването на пиратски сървър, или за избора на филм. По нейно мнение неудачен беше изборът на филм, докато Попкорн Тайм много й липсваше.
— Опитах да вляза във фейсбук профила й с няколко широко разпространени пароли, но не се получи и изпратих молба за достъп.
— Това възможно ли е? — учуди се Андерш Вюлер, седнал на първия ред.
— Да, ако подадем молба до КРИПОС и до съда. Ако те я одобрят обаче, тя се изпраща в американски съд, а после евентуално и до централата на фейсбук. В най-добрия случай ще отнеме седмици, а иначе — месеци.
— Няма друго — приключи Торд Грен.
— Един въпрос от пълен новобранец — обади се Вюлер. — Как успя да влезеш в телефона? С пръстов отпечатък от трупа ли?
Торд погледна Вюлер, бързо отмести очи и поклати глава.
— А как тогава? Старият модел айфон се отваря с четирицифрен код. Това прави десетки хиляди различни…
— С микроскоп — прекъсна го Торд и въведе нещо върху таблета.
Катрине беше запозната с неговия метод, но му даде възможност той да го разясни на новия колега. Торд Грен нямаше полицейско образование. Всъщност не беше завършил нищо. Бе следвал няколко години информационни технологии в Дания, но не се беше дипломирал. Въпреки това от IT отдела в Главното управление го „лапнаха“ веднага и го назначиха за експерт по киберследи. Чисто и просто защото Торд беше ненадминат в бранша.
— Дори дисплеят на телефона да е изработен от най-твърдото стъкло, по него пак се образуват вдлъбнатини на местата, където пръстите натискат най-често — поясни той. — Отварям клавиатурата и проверявам върху кои клавиши се падат най-дълбоките вдлъбнатини. И ето ти го кода. Е, да не забравяме, че четири цифри правят двайсет и четири комбинации, но общо взето това е цялата работа.
— Добре, ама телефонът се заключва автоматично след три неуспешни опита да въведеш паролата — възрази Андерш. — Значи, имал си право само на две грешки…
— Уцелих паролата при втория опит — усмихна се Торд. Дали от задоволство заради успеха, или заради нещо на екрана на таблета, не стана ясно.
— Иха! На това му се вика късмет — удиви се Скаре.
— По-скоро бих казал, че не ми провървя, защото можех да я улуча от първия път. Когато две от четирите цифри са 1 и 9 както в дадения случай, почти винаги паролата се оказва година. Тогава комбинациите се свеждат до две.
— Стига толкова по тази тема — прекъсна ги Катрине. — Говорихме със сестрата на жертвата. Елисе не е имала сериозен приятел от години и най-вероятно не е възнамерявала да се обвързва.
— Тиндър — обади се Вюлер.
— Моля?
— На телефона й инсталирано ли е приложението Тиндър?
— Да — потвърди Торд.
— Момчетата, които видели Елисе на двора, казаха, че била наконтена. Не се е връщала нито от тренировка, нито пък от работа. Едва ли би се изтупала така за среща с приятелка… Щом е нямала гадже…
— Браво — похвали го Катрине. — Торд?
— Проверихме приложението. Открило е много мъже, с които си е пасвала. Тиндър обаче осъществява връзка с фейсбук и ако Елисе е продължила да си пише с някои от тях, го е направила през фейсбук. А докато молбата ни за достъп до кореспонденцията й бъде придвижена, ще мине доста време.
— Потребителите на Тиндър си уреждат срещи в барове — обади се глас.
Катрине вдигна изненадано глава. Трюлс Бернтсен.
— Щом е носела телефон, е достатъчно да се провери в наземните станции на телекома къде са засечени сигнали от айфона й. А после ще разпитаме в баровете, намиращи се в съответните клетки.
— Благодаря, Трюлс. Вече проверихме наземните станции. Стине?
Жената се изправи на стола и се прокашля.
— Според разпечатката от експлоатационната централа на „Теленур“ Елисе Хермансен е тръгнала от площад „Юнг“ — там се намира местоработата й — между шест и половина и седем. Насочила се е към района около моста „Бентсе“. После…
— По данни от сестра й Елисе тренирала редовно във фитнес център „Мюрен“ — вмъкна Катрине. — Оттам потвърдиха, че Елисе действително е влязла в 19,32 и си е тръгнала в 21,14. Посещението й е регистрирано в компютърната им система за клиенти с абонаментни карти. Извинявай, Стине.
Колежката се усмихна малко сковано.