ЖАЖДА

— После Елисе се е отправила към района около дома си и не го е напускала до намирането на тялото — при условие, разбира се, че не е оставяла никъде телефона си. Сигналът е бил засечен в няколко наземни станции с припокриващ се периметър и показва, че е излязла от жилището си в „Грюнерльока“, но не се е отдалечавала на повече от няколкостотин метра.

— Супер, тъкмо повод да пообиколим тамошните барове — възкликна Катрине.

Трюлс я възнагради с две изсумтявания — явно опит за смях, Андерш — с ослепителната си усмивка. Иначе цареше пълно мълчание.

„И по-зле можеше да е“ — окуражи се Катрине.

Телефонът на масата пред нея започна да жужи и да се плъзга.

Катрине погледна дисплея. Търсеше я Бьорн.

Имаше вероятност да й поднесе новина за иззетите следи. В такъв случай щеше да е полезно да я съобщи на екипа веднага. От друга страна, ако лабораторните анализи бяха дали резултат, Бьорн по-скоро би се обадил на колегата от криминалистиката, който присъстваше на оперативката, а не на Катрине. Значи, не беше изключено да я търси по личен въпрос.

Точно преди да отхвърли повикването, тя съобрази, че Бьорн, с присъщата си организираност, непременно знае за провеждащата се в момента оперативка. Катрине долепи телефона до ухото си.

— С колегите съм, Бьорн. Обсъждаме случая.

Щом усети как всички погледи се впиват в нея, съжали, че изобщо вдигна.

— В „Съдебна медицина“ съм — отвърна той. — Току-що излязоха резултатите от експресното изследване на белезникавата слуз по корема на жертвата. Не съдържа човешка ДНК.

— Мамка му — изпусна се Катрине.

През цялото време една мисъл не й даваше мира: ако субстанцията се окаже семенна течност, имат шансове да разкрият убийството в рамките на четирийсет и осем часа. Практиката показваше, че изтекат ли две денонощия, залавянето на извършителя става значително по-трудно.

— Но убиецът вероятно е осъществил полов акт с жертвата — добави Бьорн.

— И по какво съдиш?

— Субстанцията се оказа лубрикант. Най-вероятно от презерватив.

Катрине пак изруга. По погледите на присъстващите се досети, че още не им е дала да разберат дали разговорът е частен, или служебен.

— Значи, извършителят е използвал презерватив, така ли? — попита тя високо и ясно.

— Или той, или някой друг мъж, с когото се е срещнала снощи.

— Добре, благодаря.

Катрине бързаше да приключи разговора, но чу как Бьорн извика името й и отдръпна пръста си от червената слушалка.

— Да?

— Обаждам се и за друго.

Тя преглътна.

— Бьорн, в момента провежд…

— Имам новини за оръжието на убийството. Май открих с какво е убита. Ще задържиш ли колегите? След двайсет минути ще съм при вас.

Лежеше в леглото в апартамента и четеше от телефона си. Прегледа всички вестници. Остана разочарован. Не бяха поместили всички подробности, изцяло липсваше информация за онова, което притежаваше художествена стойност. Или защото главната следователка Катрине Брат не го беше оповестила пред медиите, или просто защото не бе успяла да съзре естетиката в творението му. Виж, онзи, полицаят с поглед на убиец, веднага щеше да ги забележи. Навярно и той като Брат щеше да ги запази в тайна, но непременно щеше да оцени постижението.

Огледа внимателно снимката на Катрине Брат във вестника.

Красавица.

Не ги ли задължават на пресконференции да носят полицейски униформи? Вероятно беше само препоръчително. Тя обаче демонстрираше, че не й пука. Нарушаваше правилника. Готина мадама. Представи си я в униформа.

Голяма красавица.

Уви, не фигурираше в графика.

Остави телефона. Поглади татуировката. Понякога я чувстваше като напълно реална, издуваше кожата му, опъваше я и сякаш всеки момент щеше да я разпори отвътре.

И той искаше да не му пука.

Напрегна коремните си мускули и стана от леглото, без да си помага с ръце. Застана пред огледалото върху плъзгащата се врата на гардероба. В затвора тренира. Не в залата — не би понесъл да лежи върху уреди и шалтета, напоени с чужда пот — а в килията. Не за да натрупа мускулна маса, а за да се сдобие с истинска сила. С издръжливост. С устойчивост. С баланс. Да покачи прага си на болка.

Майка му беше с широк ханш и тлъст задник. Накрая се предаде на разрухата. Слабост. Навярно бе наследил телосложението и метаболизма на баща си. И силата му.

Плъзна встрани вратата на гардероба.

Вътре висеше униформа. Поглади я с длан. Скоро щеше да влезе в употреба.

Катрине Брат пак се появи пред него в униформа.

Довечера той ще отиде в някой бар. Популярен, оживен бар, не като „Джелъси“. Нарушаваше правилата, като излизаше сред хора с цел, различна от покупка на храна, посещенията в банята и изпълнението на графика, но беше решил да се потопи в гъделичкащата анонимност и самота. Защото се нуждаеше от това. Иначе щеше да полудее. Засмя се тихо. Колко пъти го бяха изкарвали луд. Психолозите се скъсаха да го пращат на психиатър. Отлично знаеше защо: за да му изпишат лекарства.