ЖАЖДА

Тъкмо си тръгваше. Закачи го с поглед, но се престори, че не го е видяла. Не го правеше за пръв път. Вероятно защото останеха ли насаме, ставаше неловко. Двамата открай време избягваха да остават на четири очи — и на по-млади години. Трюлс — защото започваше да се поти и получаваше сърцебиене, а после се измъчваше и заради глупостите, които е изръсил, и заради умните, оригинални реплики, които не му бяха хрумнали навреме. Ула — защото… най-вероятно защото той започваше да се поти, получаваше сърцебиене и мълчеше или дрънкаше тъпотии.

И въпреки това малко остана да извика името й.

Тя обаче вече бе стигнала до металната врата. След малко щеше да излезе, а слънчевата светлина — да целуне красивата й руса коса.

Трюлс прошепна името й наум.

Ула.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Четвъртък, късния следобед

Катрине Брат обгърна с поглед залата за инструктаж.

Осмина следователи, четирима аналитици, един криминален експерт. Всички на нейно разположение. И всички я дебнеха като ястреби. Новоизлюпената главна следователка. Жена. Катрине знаеше, че най-скептични към нея са именно колежките й. Често се питаше дали не е устроена по коренно различен начин от повечето жени. Средно нивото на тестостерона в кръвта им се движеше между пет и десет процента от нивото при мъжете, докато нейният гонеше двайсет и пет процента. Завишените стойности не я бяха превърнали в космата буца мускули с увеличен клитор, но откак се помнеше, Катрине имаше много по-високо либидо от приятелките си — поне доколкото й споделяха, а те не бяха и много. Когато положението ставаше неудържимо, Бьорн казваше, че озверявала за секс. Случваше се посред работно време да отскочи с колата до Експертно-криминалния в Брюн, само и единствено за да се изчукат в хранилището зад лабораторията, докато около тях дрънчат колби и епруветки.

Катрине се прокашля, пусна диктофона на телефона си и започна:

— Шестнайсет часът, четвъртък, 22 септември, намираме се в първа зала в Отдела за борба с насилието. Провеждаме първата оперативка на сформираната разследваща група, която работи по убийството на Елисе Хермансен.

Видя как закъснелият Трюлс Бернтсен се вмъква крадешком. Седна най-отзад.

Тя обобщи известното вече на повечето присъстващи: сутринта Елисе Хермансен е открита убита; смъртта най-вероятно е причинена от кръвозагуба, настъпила вследствие от прободни рани в областта на шията. Сигнали от очевидци не са постъпвали. Заподозрени все още няма. Липсват потвърдени веществени доказателства, съотносими към убийството. Биологичният материал, за който се предполага, че е човешки, е изпратен за ДНК анализ. Резултатите ще излязат най-рано след седмица. Криминалистиката и съдебна медицина още изследват другите иззети проби. Или, с други думи: с празни ръце са.

Катрине забеляза как двама от следователите скръстиха отегчено ръце, започнаха да въздишат и едва сдържаха прозевките си. Знаеше какво си мислят: общоизвестни истини, баналности, неподплатени с конкретни факти, твърде неубедителна причина да изоставят работата по другите текущи случаи. Катрине обясни повторно как е стигнала до извода, че убиецът е устроил засада на Елисе в собствения й апартамент, но и на самата нея повторението й прозвуча като опит за самоизтъкване. Новоизлюпен началник проси уважение. Усети първите признаци на отчаяние и се сети какво й беше казал Хари, когато му се обади с молба за съвет.

— Хвани убиеца.

— Хари, попитах те как се ръководи екип, чието доверие още не си завоювал.

— И аз ти отговорих.

— Залавянето на един убиец не разрешава…

— Напротив, разрешава всичко.

— Всичко ли? Конкретно за теб какво разреши?

— В личен план — нищо. Но ти нали ме питаш за служебни отношения.

Катрине плъзна поглед над залата, завърши поредното си изсмукано от пръстите изречение, пое си дъх и забеляза как ръката на един колега леко барабани по подлакътника на стола.

— Ако обаче Елисе Хермансен е пуснала убиеца по-рано вечерта и го е оставила вътре, докато самата тя е била навън, значи търсим човек, когото е познавала. Затова прегледахме информацията в телефона и настолния й компютър. Торд?

Торд Грен се изправи. Знаеха го и като Щъркела, несъмнено защото визуално напомняше едноименното животно: въздълъг врат, тесен клюноподобен нос и размах на крилата, който далеч надхвърля ръста му. Ретроочилата с кръгли рамки и дългата къдрава коса, спускаща се от двете страни на тясното му лице, навяваха спомени за седемдесетте.

— Влязохме в айфона й и прегледахме списъка с входящи и изходящи разговори през последните три дни — докладва Торд, без да отклонява поглед от таблета си, защото по принцип избягваше зрителен контакт. — Всички повиквания са от и към служебни контакти. Колеги и клиенти.

— И нито едно към приятел? — обади се Магнюс Скаре, тактически следовател. — Или към родители?

— Изразих се съвсем ясно: само делови разговори — подчерта Торд без враждебна нотка, само с цел да уточни. — Същото важи и за електронната й кореспонденция. Писмата са с делови характер.