ЖАЖДА

Халстайн Смит слушаше как вятърът свирука във водосточните тръби и усещаше как подвява от прозорците. Постараха се да сложат максимално надеждна изолация, но оборът си е обор. Емилия. Някъде му беше попаднала информация, че системата за наименуване на ураганите с женски имена води началото си от роман, издаден по време на Втората световна война — там се разказвало за буря на име Мария. През седемдесетте обаче идеите за равноправие на половете си пробили път и нещата се променили. Появили се настойчиви призиви на разрушителните бедствия да се дават и мъжки имена. Смит гледаше усмихнатото лице над символа на скайп върху големия монитор. Гласът малко изпреварваше движенията на устните:

— I think I have what I needy thank you so much for being with us, mister Smith. At what for you must very late, no? Here in LA it’s nearly three p.m., and in Sweden?^[11]

— Norway — поправи го c усмивка Халстайн Смит. — Almost midnight. No problem, Гт only glad the press finally realize vampirism is for real and are seeking information about it^[12].

Размениха финални реплики и приключиха разговора. Смит отвори входящата кутия на имейла си.

Имаше тринайсет непрочетени писма. Без да ги отваря, от адреса на подателя и от посочената тема се досети, че му отправят покани за интервюта и научни форуми. Още не беше прочел имейла от „Сайколъджи Тудей“. Защото знаеше, че може да почака. Искаше да си запази това писмо за десерт.

Погледна си часовника. В осем и половина сложи децата да спят и както обикновено седна с Мей до кухненската маса да изпие чаша чай. Двамата обсъдиха как е минал денят, споделиха малките си радости и се оплакаха от дребните си разочарования, та да им олекне. През последните дни той съвсем закономерно имаше повече да разказва на Мей, отколкото тя на него, но Халстайн се стремеше при тези диалози да отделят на прозаичните, но не по-маловажни, домашни грижи толкова време, колкото и на неговите професионални изяви.

Защото онова, което често казваше на съпругата си, си беше самата истина:

— Прекалявам с говоренето, а няма смисъл. Същата информация за този окаян тип можеш да прочетеш и във вестника, скъпа.

Той надникна през прозореца. Оттук виждаше ръба на къщата, където сега спяха всичките му любими хора. Стената изпука. Тъмни облаци ту затуляха, ту откриваха луната и прелитаха все по-бързо по небето, а мъртвият дъб в полето размахваше голи клони, сякаш за да предупреди за задаващи се нови опустошения и още смърт.

Халстайн отвори електронно писмо с покана да изнесе встъпителната реч на семинар по психология в Лион. Организаторите на същия този семинар миналата година отхвърлиха молбата му да му дадат трибуна. Наум Халстайн формулира отговор — ще благодари за оказаната чест, но ще откаже с обяснението, че вече е заявил участие в по-важни за него форуми; може би някой друг път. Халстайн се позасмя и поклати глава, леко разочарован от себе си. Нямаше основания да вири нос. Внезапно лумналият интерес към вампиризма щеше да секне, щом нападенията спрат. Халстайн Смит размисли и прие поканата за семинара. Намираше се в позиция да предяви по-големи претенции за пътуването, за хотела, където ще го настанят, за размера на хонорара, но реши да не предоговаря условията. Имаше всичко необходимо. Искаше само зрителите да го слушат, да го придружат на това своеобразно пътешествие из дебрите на човешката психика, да получи признание за качествата на труда си, та заедно с публиката да проумеят тези въпроси и да допринесат за подобряването на човешкия живот. Не го интересуваше нищо повече. Погледна си часовника. Дванайсет без три. Чу звук. Можеше, разбира се, да е вятърът. Кликна върху иконата на екрана за достъп до охранителните камери. Появи се картина от камерата в двора. Портата се поклащаше отворена.

Трюлс шеташе.

Тя се обади. Ула се обади.

Напъха мръсните съдове в миялната, изплакна на ръка две чаши за вино. Още не беше отворил бутилката вино, която купи ей така, за всеки случай, преди срещата им при Улсен. Смачка празните картонени кутии от пица, натъпка ги в чувала за смет, но той пък взе, че се скъса. Мамка му. Отвори долапа и ги набута зад една пластмасова кофа. Музика. Какво харесваше Ула? Напъна се да си спомни. Нещо в стила на „Дюран Дюран“… „А-ха“? Имаше първия им албум. Ами свещи? По дяволите. И преди му бяха гостували мацки, но тогава кой ти обръщаше внимание на атмосферата.