ЖАЖДА

— Не се самобичувай, Халстайн. И да беше сигнализирал, изобщо не е сигурно, че полицията щеше да предприеме нещо. Освен това е възможно Лени Хел, въоръжен с откраднатите от кабинета ти записки, да е почерпил вдъхновение от фантазиите на Валентин. Това няма как да се предотврати.

— Не е невъзможно наистина. Слабо вероятно е, ако питаш мен, но не е невъзможно. — Смит се почеса по главата. — Но все още не схващам откъде, отмъквайки журналите ми, Хел е знаел, че сред описаните случаи ще намери профил на убиец, с когото да сформира тандем.

— Ами ти си доста бъбрив…

— Какво?

— Върни лентата назад, Смит. Възможно ли е по време на разговорите ти с Лени Хел на тема патологична ревност да си подхвърлил това-онова за други твои пациенти със садистични фантазии?

— Със сигурност съм му споменал, че не е единствен. Винаги се опитвам да внуша на пациентите си, че техните фантазии не са изключение, за да ги успокоя и да представя някои техни отклонения като съвършено нормални… — Смит млъкна и закри устата си с ръка. — Боже мой, да не би самият аз… нима за всичко е виновна голямата ми уста?

— Ние, хората, намираме стотици начини да си вменяваме чувство на вина, Халстайн — поклати глава Хари. — По време на целия ми професионален стаж като следовател навярно дузина хора са починали от насилствена смърт защото не съм успял да заловя убийците им по-рано. Но ако искаш да оцелееш, научи се къде да спреш.

— Прав си — засмя се глухо Смит. — По-подходящо е обаче психологът да каже тази реплика на полицая, отколкото обратното.

— Прибирай се при семейството си. Вечеряйте заедно, откъсни се за малко от тази история. Всеки момент очакваме Торд. Ще прегледа компютрите, може пък да се натъкне на нещо интересно.

— Слушам — Смит стана, свали шапката и я подаде на Хари.

— Задръж я. Ако някой те пита, нали помниш по какъв повод дойдохме днес тук?

— Разбира се — Смит пак си нахлупи шапката.

Хари съзря нещо парадоксално комично, но и прокобно в черепа с кръстосани кости, кацнал над добродушното лице на психолога.

— Без съдебна заповед, Хари! — изрева гръмко Гюнар Хаген и Хари отдръпна телефона от ухото си, а Торд, седнал до компютъра на Хел, вдигна глава. — Нахълтал си в чужда собственост напълно неправомерно! Най-недвусмислено ти забраних!

— Не аз, шефе — Хари надникна през прозореца към долината. Мракът беше започнал да се сляга, затрепкаха светлинки. — Местният ленсман влезе в къщата. Аз само позвъних.

— Говорих с него. По негови думи си оставил у него категоричното впечатление, че имаш съдебна заповед.

— Казах само, че имам каквото ми е нужно. Така си беше. Не съм излъгал.

— По-точно?

— В качеството си на личен психолог на Лени Хел Халстайн Смит има пълното право да посещава своя пациент, ако е обезпокоен за неговото здраве. А в светлината на последните разкрития за връзката на Хел с две от жертвите на Вампириста, Смит прецени, че основания за безпокойство съществуват. Помоли ме да го придружа при визитата, защото имам опит с обезвреждането на престъпници, а съзирал риск Лени Хел да стане агресивен.

— И Смит, разбира се, ще потвърди думите ти.

— Разбира се, шефе. Отношенията психолог-пациент не са шега работа.

Хари се увери с ушите си, че Гюнар Хаген владее изкуството едновременно да се смее и да съска от ярост.

— Подвел си ленсмана, Хари. Пределно ясно ти е, че евентуални улики, открити при претърсването, няма да издържат в съда, ако се разбере за…

— Я стига си опявал, Гюнар.

Настъпи кратка пауза.

— Какво каза?

— Най-учтиво те помолих да млъкнеш за малко. Първо, не сме извършили нищо нередно. Действахме изцяло в рамките на закона. Второ, съдебен процес изобщо няма да се проведе. Всички са мъртви, Гюнар. Днес просто изяснихме какво се е случило с Марте Рюд. И че Валентин Йертсен не е действал сам. От тези разкрития няма да пострада ничия репутация — нито твоята, нито на Белман.

— Изобщо не ми пука за…

— Пука ти, и още как. Ще ти предложа текст за следващото прессъобщение на главния секретар: „Полицията се показа неуморна в издирването на Марте Рюд и за тази наша упоритост бяхме възнаградени. Смятаме, че семейството на Марте и цяла Норвегия заслужаваха яснота.“ Записа ли си го? Лени Хел няма да отнеме от лаврите, с които Белман се окичи по повод залавянето на Валентин, шефе. Лени Хел се явява своеобразен бонус. Затова го дай по-кротко и седни си изяж неделния телешки стек — Хари затвори и пусна телефона в джоба на панталона си. Прокара длан през лицето си. — Какво откри, Торд?

Компютърният спец вдигна глава.

— Електронна кореспонденция. Тя потвърждава твоята версия. В първия си имейл до Александър Драйер Лени Хел му обяснява, че се е сдобил с пощенския му адрес от картотеката с пациентски журнали на Халстайн Смит. Задигнал ги е, така признава. После Хел без повече предисловия му предлага сътрудничество.

— Използва ли думата „убийство“?

— Да.

— Добре. Давай нататък.