ЖАЖДА

Хари затвори и отиде в кухнята. Натисна ключа за осветлението, но и тук то не работеше. Беше разтребено, но в мивката завари чиния със засъхнал сос, покрит с плесенни гъби. Пред хладилника имаше замръзнала локва вода.

Хари излезе в коридора.

— Я се огледай къде са бушоните — помоли той Артур.

— Може да са прекъснали захранването — предположи ленсманът.

— Звънецът работеше — възрази Хари и тръгна да се качва по витата стълба от коридора.

На втория етаж надзърна в трите спални — всички педантично разтребени. Само дето в едната се натъкна на отметната настрани завивка и дрехи, метнати върху стол.

На третия етаж попадна в стая, явно служила за кабинет. По етажерките стояха наредени книги и папки, а върху едното от продълговатите бюра имаше настолен компютър с три екрана. Хари се обърна. Върху друго бюро, до вратата, се мъдреше устройство с големината на компютърна кутия — с размери приблизително седемдесет и пет на седемдесет и пет сантиметра, с черни метални рамки и стъклена стени, а вътре, върху поставка, стоеше малък бял пластмасов ключ. Триизмерен принтер.

Долетя далечен звън на камбани. Хари отиде до прозореца. Оттам видя църквата. Явно биеха за края на неделната литургия. Къщата на Хел, по-висока, отколкото широка, приличаше на кула насред гората. Сякаш обитателите й са искали да си съградят наблюдателница, а самите те да са недосегаеми за хорските очи. Погледът му падна върху папка на бюрото пред него. Прочете името на корицата, изписано на ръка. Разгърна папката и прегледа първата страница. После вдигна глава и очите му зашариха по еднотипните папки в библиотеката. Отиде до стълбището.

— Смит!

— Да?

— Качи се при мен!

След трийсет секунди психологът прекрачи прага, но не отиде до бюрото, където Хари прелистваше папката, а остана до вратата. Озърна се с изумен вид.

— Позна ли си ги? — попита Хари.

— Да — Смит се доближи до библиотеката и издърпа една папка. — Мои са. Това са моите журнали. Дето ми ги откраднаха.

— Предполагам, и този е от тях? — Хари вдигна папката, която бе разглеждал, та Халстайн Смит да прочете надписа на корицата.

— Александър Драйер. Това е моят почерк, да.

— Не разбирам цялата използвана терминология, но все пак схващам, че Драйер е бил маниакално обсебен от „Тъмната страна на луната“. Също така от жени и от кръв. Упоменал си голямата вероятност пациентът да развие вампиризъм и си отбелязал, че ако тази тенденция продължава, ще обмислиш дали да не нарушиш лекарската тайна и да сигнализираш в полицията.

— Ясно, но след втория или третия сеанс Драйер се отказа.

Хари чу трясъка от рязко отхвръкнала врата и надникна през прозореца — тъкмо навреме, за да види как помощникът на ленсмана подава глава през парапета на верандата и повръща в снега.

— Къде отидоха да търсят таблото с бушоните?

— В мазето — отвърна Смит.

— Изчакай тук.

Хари слезе. В коридора светеше. Вратата към мазето зееше отворена. Той се спусна приведен по тясната мрачна стълба. Удари си челото в нещо, усети как кожата му се цепна. Сигурно фитинг на водопроводна тръба. Повърхността под краката му се изравни. Пред мазето светеше самотна крушка. Ими стоеше с отпуснати покрай тялото ръце и се взираше във вътрешността.

Хари тръгна към него. Въпреки наченките на гнилостни процеси в трупа студът в дневната беше запечатал смрадта. Тук долу обаче влагата и малко по-високата температура бяха ускорили разлагането. Докато се приближаваше, Хари схвана, че първоначално надушената миризма на изгнили картофи всъщност е смрадта от още един труп.

— Ими — тихо подвикна той, ленсманът се сепна и се обърна.

Очите му бяха широко отворени, а на челото му червенееше порезна рана. Хари първо се стресна, но впоследствие съобрази, че и ленсманът е имал близка среща с водопроводната тръба.

Ими отстъпи встрани. Хари надникна в мазето.

Вътре имаше клетка с площ два на два и висока пак толкова. Железни решетки. На вратата се люлееше отключен катинар. Явно беше предназначена да държи в плен животно. Сега не държеше в плен никого. Защото съдържащото се във вече кухата обвивка бе отлетяло. Неодушевеност, нали така беше? Хари разбра кое бе провокирало бурната реакция на ленсманския помощник.