ЖАЖДА

— Стига бе.

— Съвсем сериозно. Чакат бебето през юни. Животът продължава.

— За някои продължава — Хари подаде на Нина банкнота от двеста крони и тя мигновено му отброи рестото. — За други — не. В „Скрьодер“ например не помръдва.

— Виждам. Мислех, че физическите пари вече са платежно средство, излязло от обращение.

— За друг вид застой говорех. Благодаря ти, Нина.

Хаген изчака сервитьорката да се отдалечи.

— Затова, значи, настоя да се срещнем тук? За да ми напомниш. Да не мислиш, че съм забравил?

— Не. Но преди да разберем какво се е случило с Марте Рюд, случаят не е приключен. Нито за семейството й, нито за персонала в „Скрьодер“, нито за мен. И за теб не е приключен, виждам го в очите ти. Пределно ясно ти е, че ако Микаел Белман е затегнал капака толкова здраво, че да не мога да го отвъртя, ще строша буркана.

— Хари…

— Чуй ме. Нужна ми е само заповед за претърсване и да ми дадеш правомощия на временно разследващ — и ще разнищя докрай тази последна загадка. После обещавам да спра. Моля те само за тази услуга, Гюнар. И приключвам.

— Гюнар, а? — Хаген повдигна рунтавата си вежда.

Хари сви рамене.

— Сам го каза: вече не си ми началник. Е, какво решаваш?

— Подобна стъпка от моя страна влиза в остро противоречие с разпоредбите на главния секретар.

— И ти като мен не дишаш Белман. След няколко дни вече няма да ти е шеф. Стига, Гюнар. Винаги си бил привърженик на добросъвестната, обстойна полицейска работа.

— Нали си даваш сметка, че това звучи като четкане, Хари?

— И?

Хаген въздъхна тежко.

— Нищо не обещавам, но ще си помисля, става ли? — той стана и си закопча палтото. — В зората на следователската ми кариера ми дадоха един много ценен съвет: ако искаш да оцелееш, научи се къде да спреш.

— Полезен съвет, безспорно — Хари поднесе чашата към устните си и вдигна поглед към Хаген. — Ако човек непременно държи да оцелее.

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Неделя преди обяд

— Ето ги — посочи Хари на Халстайн Смит, който натисна спирачка и спря пред двамата мъже, застанали насред горския път със скръстени ръце.

Слязоха от колата.

— Бррр — Смит пъхна ръце в джобовете на разноцветното си сако. — Прав се оказа. Трябваше да се облека по-дебело.

— Сложи си я — Хари свали от главата си черната вълнена шапка с избродиран на нея череп с кръстосани кости — неофициалната емблема на немския отбор „Занкт Паули“.

— Благодаря — Смит я нахлупи ниско над ушите си.

— Добър ден, Хуле — поздрави ленсманът. Зад него, на мястото, където горският път вече ставаше непроходим с обикновено превозно средство, чакаха две моторни шейни.

— Добър да е — Хари си свали слънчевите очила. Блясъкът от отразяващата се в снега светлина запари в очите му. — И благодаря, че успя да организираш нещата за такъв кратък срок. Това е Халстайн Смит.

— Няма нужда да ми благодариш. Просто си изпълнявам служебните задължения — ленсманът кимна към мъж, облечен в същия синьобял работен гащеризон като него. Двамата приличаха на възпитаници на детска градина с повишен хормон на растежа. — Артур, ти качи господин Смит.

Хари гледаше как шейната с психолога и другия служител се изгуби нагоре по пътя. Бръмченето раздра студения ясен въздух като електрическа резачка.

Ими възседна дългата шейна и се прокашля. После натисна стартера.

— Ще разрешите ли местният ленсман да кара?

Хари си сложи очилата и седна зад него. Снощи проведоха съвсем кратък телефонен разговор.

— Да, моля.

— Хари Хуле се обажда, Ими. Взех нужното. Утре ще можеш ли да осигуриш шейни и да ни заведеш до къщата?

— Тъй вярно.

— Ще бъдем двама.

— Как издейства запов…

— В единайсет и половина?

Пауза.

— Става.

Шейната на Хари и ленсмана се движеше по коловоза, издълбан от първата. Сред разпръснатите къщи в долината под тях слънчевата светлина току проблясваше в прозорци и във високите покриви на готическите църкви. Навлязоха в гъста борова гора, която не пропускаше слънчевите лъчи, и температурата падна рязко. Съвсем се срина, когато се спуснаха в падина, откъдето минаваше коритото на заледена река.

Макар пътуването да трая едва три-четири минути, спирайки пред обледенена ограда, зъбите на Хари вече тракаха. Пред тях стоеше затворена порта от ковано желязо, затрупана със сняг.

— Ето ти го Свинарника — посочи ленсманът.

На трийсет метра зад портата се издигаше голяма, запусната триетажна съборетина, обградена от всички страни с високи смърчове. Ако дървените стени някога са били боядисани, боята отдавна бе избледняла и сградата тънеше в нюанси на сивото и сребристосивото. Завесите зад прозорците приличаха на груби чаршафи или платна.

— Мрачно място за строеж на къща — подметна Хари.

— Три етажа в готически стил — кимна Смит. — Накърнява общоприетия архитектурен облик, нали?

— Семейство Хел нарушаваха множество неписани норми. Виж, закона — никога — уточни ленсманът.

— Мхм. Ще ви помоля за инструменти — обърна се Хари към ленсмана.

— Артур, ще извадиш ли козия крак? Хайде, да приключваме по-бързо.