ЖАЖДА

— Съгласен. Трудно ще издействаме съдебна заповед с толкова слаба мотивировка. Карай към Грини.

— Защо към Грини?

— Ще ми се да си поговорим с Халстайн Смит.

— Днес съм обещал на Хелга да готвим заедно.

— Ще го поразпитам за проявите на патологичната ревност. Ще готвите заедно, казваш? Няма проблем, ще стигна до Грини и на собствен ход.

— Грини ми е почти на път. Идвам и аз.

— Върви да готвиш с Хелга, Олег. Сигурно ще се позабавя при Смит.

— Свърши тя вече! Да не беше ми казвал, че мога да дойда.

Олег натисна газта, изнесе се вляво, изпревари един трактор и включи дългите светлини.

Изминаха следващия участък в мълчание.

— Шейсет — Хари набираше нещо на телефона си.

— И се хлъзга — добави Олег и отпусна педала за газта.

— Вюлер търся. Хари Хуле съм. Дано те намирам да скучаеш вкъщи… Охо?… Ще се наложи да обясниш на тази очарователна дама, която и да е тя, че се налага да помогнеш с някои сведения на един поодъртял, но легендарен полицай.

— Патологична ревност — повтори Халстайн Смит и огледа ентусиазирано двамата си току-що пристигнали гости. — Интересна тема. — Но наистина ли сте били толкова път само за да говорим за това? Темата не е ли по-скоро по специалността на Ауне?

Олег кимна, явно съгласен.

— Исках да поговорим и защото долових някакво колебание у теб.

— В какъв смисъл колебание?

— Вечерта, когато Валентин нахлу в дома ти, ти каза, че той е знаел.

— Какво е знаел?

— Именно това не го уточни.

— Бях в шок, изговорих куп глупости.

— Не. За пръв път онази вечер те видях изключително пестелив с думите, Смит.

— Чу ли, Мей? — засмя се Халстайн Смит към дребната жена, която им наливаше чай.

Тя кимна с усмивка, взе си чаша и отнесе каната в дневната.

— Значи, казал съм „той е знаел“ и ти си го разтълкувал като вербална проява на съмнение?

— В репликата ти долових някаква неяснота, Смит. Един вид, не проумяваш откъде Валентин е разполагал с определена информация. Греша ли?

— Не знам, Хари. Що се отнася до подсъзнанието ми, ти би отговорил по-успешно от мен. Неслучайно се нарича подсъзнание. Впрочем защо ме питаш за тази реплика?

— Защото се появи човек, на бърза ръка заминал за Тайланд. Накарах Вюлер да провери. Въпросният човек обаче не фигурира в нито един списък с пасажери на борда на самолети за Тайланд през периода, когато се предполага, че е заминал. През последните три месеца дебитната и кредитната карта на това лице не са били използвани нито веднъж за разплащания — нито в Тайланд, нито където и да било по света. И още нещо, не по-малко интересно. Вюлер откри името му в списъка с купувачите на триизмерни принтери през последната година.

Смит отмести поглед от Хари и се загледа през кухненския прозорец. Снегът разстилаше меката си блещукаща пухена завивка върху притъмнелите околни полета.

— Валентин знаеше къде се намира кабинетът ми. Това вложих в онези мои думи.

— Тоест, знаел е адреса ти?

— Не, не само адреса. От портата той се насочи право към обора. Знаел е не само, че там съм си оборудвал кабинет, а и че имам навика да стоя в този кабинет до посред нощ.

— Просто е забелязал светещия прозорец.

— От портата той не се вижда. Елате, ще ви покажа нещо.

Спуснаха се към обора. Смит отключи кабинета си, влязоха, той пусна компютъра.

— Пазя всички записи от охранителните камери. Трябва ми само малко време да се ориентирам в датите — започна да пише нещо на клавиатурата.

— Готина рисунка — Олег посочи човека прилеп на стената. — Зловеща работа.

— Алфред Кубин — просветли го Смит. — „Вампирът“. Баща ми имаше цял албум с графики на Кубин. Докато другите младежи ходеха на кино да гледат тъпи филми на ужасите, аз разглеждах албума. За жалост Мей не ми дава да окачвам творби на Кубин в къщата. Докарвали й кошмари. Като заговорихме за кошмари, ето го записа с Валентин.

Смит посочи екрана. Хари и Олег се надвесиха над рамото му.

— Сега го виждате как влиза в обора. Забелязвате ли колко е целеустремен; сякаш е наясно точно къде отива? Как така се ориентира в обстановката? Няколкото сеанса, които изкара с мен, проведохме не тук, а в офис под наем в центъра.

— Тоест, смяташ, че някой го е осведомил предварително?

— Да. От самото начало на този случай разни аспекти ме смущаваха. По принцип вампиристите не притежават способността да планират така старателно ходовете си, за каквото говореха всички тези убийства.

— Мхм. В дома на Валентин не намерихме триизмерен принтер. Възможно е негов съучастник да е принтирал дубликатите. Човек, преди това изработвал за лична употреба дубликати на ключове, за да се вмъква в домовете на жени, които са го отхвърлили, пренебрегнали, продължили са напред и са се срещали с други мъже.

— С мъже, които го превъзхождат.

— И така, става дума за ревност. С патологични измерения — заключи Хари. — Иначе човекът не би настъпил и мравка. А когато не можеш да настъпиш и мравка, ти трябва някой по-настъпателен от теб, та той да влезе в ролята на изпълнител, щом на теб не ти стиска.

— Убиец — кимна бавно Смит.