ЖАЖДА

— Човек, склонен да убива заради самия акт на умъртвяването. Валентин Йертсен. И така, единият подбира подходяща почва за изява, другият я оползотворява. Импресарио и артист.

— Божичко — Смит прокара длани по бузите си. — Най-после дисертацията ми започва да придобива логика.

— В какъв смисъл?

— Бях на конференция в Лион. Изнесох лекция за убийствата на Вампириста. Макар колегите ми да са въодушевени от епохалните открития в научната ми работа, непрекъснато им обръщам внимание, че в дисертацията ми има един недостатък, който я прави негодна да бъде обявена за революционна. А именно: извършителят на тези убийства и очертаният от мен профил на типичния вампирист съществено се разминават.

— Как си описал типичния вампирист?

— Като човек с шизофрении и параноидни прояви, който с непреодолимата си жажда за кръв изтребва най-достъпните и най-лесните жертви; който не би бил в състояние да извърши убийство, изискващо толкова планиране и търпение. А деянията на Вампириста чертаят профил на убиец с подход на инженер.

— Един мозък — отсече Хари. — Идва при Валентин, принудително преустановил активността си, защото при всяко излизане от укритието си рискува полицията да го залови. Мозъкът предлага на Валентин ключове за апартаменти на жени, живеещи сами. Предоставя му снимки, сведения за навиците им, кога излизат и кога се прибират по домовете си — цялата информация, нужна на Валентин, за да напада тези жени, без да се излага на опасност. Как да откаже такова предложение?

— Перфектната симбиоза — кимна Смит.

Олег се прокашля.

— Кажи — подкани го Хари.

— Полицията от години издирва Валентин без успех-подхвана младежът. — Как тогава Лени Хел е успял да се свърже с него?

— Уместен въпрос — похвали го Хари. — Със сигурност не са се запознали в затвора. Досието на Лени Хел е чисто като сълза.

— Какво каза? — попита Смит.

— Чисто като сълза.

— Не, името повтори, името.

— Лени Хел. Говори ли ти нещо?

Халстайн Смит мълчеше и се взираше с отворена уста в Хари.

— О, мамка му — прошепна Хари.

— Какво? — не разбра Олег.

— Били са пациенти на един и същи психолог — поясни Хари. — Валентин Йертсен и Лени Хел са се запознали в чакалнята на психолога. Така ли е, Халстайн? Опасността от извършването на още убийства те освобождава от задължението да пазиш лекарска тайна.

— Вярно е, преди време Лени Хел беше мой пациент. Приемах го тук и той знае за навика ми да работя в обора до късно през нощта. Но не е възможно с Валентин да се засекли тук, защото терапията на Йертсен провеждах в кабинета ми в града.

Хари се наведе напред на стола.

— Допускаш ли Лени Хел да е бил инициаторът на тези убийства, а Валентин Йертсен — просто извършител? Подтикван от пристъпи на патологична ревност, Хел посочва на Йертсен жертвите — все жени, отрязали му квитанцията.

Халстайн Смит си потърка замислено брадичката с два пръста. Кимна.

Хари се облегна на стола. Загледа се в стоп-кадъра на компютърния екран: раненият Валентин излиза от обора. Стрелката на везната, на влизане отчела 74,7 килограма, сега показваше 73,2. Значи, върху пода на кабинета се бе излял килограм и половина кръв. Всичко бе елементарна аритметика. Този път сметката излизаше. Валентин Йертсен плюс Лени Хел. Равно на злодейски тандем.

— Сега вече случаят непременно трябва да бъде преразгледан — заключи Олег.

— Няма да стане тая работа — отсече Гюнар Хаген и погледна часовника.

— Защо? — Хари даде знак на Нина да му донесе сметката.

— Защото случаят е разкрит — въздъхна началникът на Отдела за борба с насилието — и защото изложената от теб версия е силно конспиративна. Нищо повече от разни случайни съвпадения — Лени Хел си бил разменил няколко съобщения с две от жертвите — и неподплатени догадки — Валентин имал вид, че знае къде отива! Тази история ми прилича на фантасмагориите, изфабрикувани от журналисти и писатели, как Кенеди, видите ли, бил убит от ЦРУ, а истинският Пол Маккартни бил мъртъв. Случаят с Вампириста все още е във фокуса на общественото внимание и ако възобновим разследването, базирайки се на подобни плитки съображения, ще станем за смях.

— Това ли те притеснява, шефе? Да не станеш за смях в очите на обществото?

Гюнар Хаген не успя да сдържи усмивката си.

— Начинът, по който ме наричаш „шефе“, винаги ме е карал да се чувствам нелепо, Хари. Защото на всички винаги е било ясно, че на практика ти командваш парада. Приемах го и не се противопоставях. Всички играехме по твоята свирка, защото ти постигаше резултати. Но този случай е затворен. Със здраво завинтен капак.

— Съзирам дългата ръка на Микаел Белман. Не иска да рискува да си опетни имиджа точно преди да се настани в министерското кресло.

Хаген сви рамене.

— Благодаря за поканата да изпием по едно късно кафе събота вечер, Хари. Как сте вкъщи?

— Добре. Ракел е в отлично здраве. А Олег току-що отиде да готви с приятелката си. Как са нещата при теб и колегите?

— И при нас са добре. Катрине и Бьорн си купиха къща, навярно знаеш.

— Не, за пръв път чувам.

— Бяха си дали кратка почивка един от друг, но сега явно са решили да се хвърлят ва банк. Катрине е бременна.