ЖАЖДА

— Хари — подзе тихо той — за пръв път влязох в къщата на Лени Хел тази неделя, когато ти ме заведе там.

— Не е вярно. Влизал си и преди. Много внимателно си избърсал местата, където е имало вероятност да си оставил отпечатъци или биологични следи, но си забравил едно място: водопроводната тръба.

— В неделя всички оставихме своя ДНК по проклетата тръба, Хари!

— Всички — с изключение на теб.

— Глупости! Питай Бьорн Холм. Виждам го ей там.

— Бьорн Холм ще потвърди единствено, че по водопроводната тръба е открил твоя ДНК, но не и кога е попаднала там. В неделя се намирах в мазето, когато ти слизаше по стълбите. Появи се безшумно, изобщо не те чух да идваш, спомняш ли си? Защото — за разлика от другите, ти не си удари главата в тръбата. Предвидливо си се навел. Защото си знаел за съществуването й.

— Това е смехотворно, Хари. В неделя и аз си ударих главата в тази тръба. Просто нищо не се е чуло.

— Заради тази шапка, която е омекотила удара, така ли? — Хари извади от джоба си черна шапка и си я нахлупи на главата. Отпред имаше избродиран бял череп с кръстосани кости и надпис „Занкт Паули“. — Добре, възможно е, Халстайн. Но обясни ми тогава как твоя ДНК — тоест твоя кръв, кожа или косъм — е попаднала върху тръбата, щом си бил с нахлупена върху челото шапка?

Халстайн Смит мигаше объркано.

— Докторантът мълчи — установи Хари. — Ще отговоря вместо него. Халстайн Смит си е ударил главата в тръбата, когато е слизал в мазето на Лени Хел за пръв път — много преди да се развилнее така нареченият вампирист

В настъпилата тишина се чу само приглушеният смях на Халстайн Смит.

— Преди да кажа каквото и да било, моля за вашите бурни аплодисменти за бившия старши инспектор Хари Хуле. Определено има богато въображение.

Смит започна да пляска с ръце. Неколцина зрителите се присъединиха, но бързо се отказаха.

— Но за да се превърне тази фантастична история в нещо повече от свободно съчинение, са необходими — както и в докторските дисертации — доказателства! А ти не разполагаш с никакви доказателства, Хари. Заключенията ти се базират на две неиздържани хипотези. Първо, повече от съмнително е, че някаква овехтяла оборска везна показва точното тегло на човек, задържал се там едва няколко секунди. Везна, която, уверявам те, често блокира. И второ, твърдиш, че нямало как да оставя биологични следи по водопроводната тръба, защото, видите ли, съм носел шапка. За твое сведение, свалих шапката, докато слизах. После, след като си ударих главата, пак си я сложих, защото в мазето ми стана студено. Да, в момента белегът не личи, но това е защото по принцип моята кожа зараства бързо. Съпругата ми ще потвърди, че в неделя се прибрах с ожулено чело.

Катрине видя как жената на Смит, облечена в ръчно ушита рокля в землисти цветове, с безизразно лице прикова потъмнелите си очи в съпруга си, все едно изпаднала в шок.

— Нали така, Мей?

Жената отвори уста, после беззвучно я затвори. Накрая кимна бавно.

— Видя ли, Хари? — Смит наклони глава и изгледа Хари с печално състрадание. — Видя ли колко лесно направих теорията ти на пух и прах?

— Лоялността на съпругата ти заслужава уважение, но за твое съжаление заключението от ДНК експертизата е неопровержимо. Анализът на Института по съдебна медицина показва не само наличието на биологичен материал с твоя ДНК профил върху тръбата, а и че този материал е оставен преди повече от два месеца. Тоест, няма как да е попаднал там в неделя.

Катрине подскочи леко върху банката и погледна Бьорн. Той едва забележимо поклати глава.

— Затова, Смит, твърдението ми, че си влизал в мазето на Хел през есента, не е хипотеза. А факт. Както е факт и че револверът „Рюгер“ се е намирал при теб. С него си открил стрелба по невъоръжения Валентин Йертсен. В подкрепа на изложената от мен версия е и този стилометричен анализ.

Хари издърпа от вътрешния джоб на сакото си сгъната на четири папка.

— Съществува компютърна програма, която сравнява подбора на думите, строежа на изреченията, структурата на текста и пунктуацията, за да определи самоличността на автора на определено произведение. Именно стилометрията дава нов тласък на споровете кои от пиесите, приписвани на Шекспир, реално са негови. Програмата определя дали даден човек действително е автор на определен текст с точност до осемдесет процента. Тоест, не може да се използва като доказателство в съда. Но ако трябва даден автор да се изключи като потенциален автор на определен текст, тогава точността скача до деветдесет и девет процента и деветдесет и девет стотни. С помощта на въпросната програма нашият компютърен специалист Торд Грен сравни имейлите, изпратени на Валентин Йертсен от името на Лени Хел, с хиляди по-рано написани имейли, които Хел е адресирал до други свои познати. И резултатът гласи… — Хари подаде папката на Катрине — … че Лени Хел не е авторът на инструкциите, които Валентин Йертсен е получавал по електронен път.

Смит се взираше в Хари. Перчемът му се беше полепил по потното чело.