ЖАЖДА

Трюлс Бернтсен беше спрял. Стоеше наведен леко напред и се олюляваше. Раменете му бяха вдигнати към главата, устата — отворена, очите — изцъклени. Катрине видя дупката в гърдите. Зачака кръвта. И тя рукна. Трюлс видимо положи сетно усилие да се задържи прав, докато погледът му не се откъсваше от Ула Белман.

В залата се разнесе женски писък.

— Никой да не мърда! — извика Смит и започна да отстъпва заднишком към изхода, прикрит зад тялото на заложницата. — Ще притворя вратата от външната страна и ще изчакам една минута. Видя ли някой от вас да става, ще я застрелям.

Блъфираше, разбира се. Но никой, естествено, не би рискувал да провери.

— Ключовете за волвото — прошепна Хари, който продължаваше да стои прав. Протегна ръка към Бьорн. Той реагира след секунда. Постави ключовете върху дланта му. — Халстайн! — извика Хари и тръгна да излиза от реда си. — Колата ти е на паркинга за гости на университета и в момента огледната група обследва всеки сантиметър от нея. Имам ключове за автомобил, паркиран точно отпред, а и съм по-подходящ заложник от госпожата.

— И защо? — попита Смит, без да спира да се придвижва към изхода.

— Защото няма да се съпротивлявам и защото имаш съвест.

Смит спря. За няколко секунди огледа преценяващо Хари.

— Сложи си белезниците от масата — нареди Смит. Хари се измъкна от реда си, подмина неподвижно проснатия Трюлс и застана до масата с гръб към залата и Смит.

— Да те виждам! — извика Халстайн.

Хари се завъртя и вдигна ръце нагоре, за да покаже, че е щракнал около китките си свързаните с дебела верига гривни, изработени по първообраза от средновековието.

— Ела тук!

Хари се подчини. Смит бутна настрани Ула Белман и насочи револвера срещу Хари.

— Една минута!

Със свободната си ръка Смит сграбчи дясното рамо на Хари, завъртя го и го забута към изхода. Остави вратата притворена.

Ула Белман се взираше нататък. После се обърна и погледна съпруга си. Катрине видя как Белман й махна с ръка да отиде при него. И тя тръгна. С къси, несигурни крачки, все едно стъпваше върху тънък лед. Когато стигна до Трюлс Бернтсен обаче, тя се свлече на колене. Опря глава в окървавения му пуловер. Еднократното мъчително изхлипване, което се откъсна от гърдите й, откънтя в притихналата зала по-гръмко дори от изстрела с револвера.

Докато вървеше пред Смит, Хари усещаше притиснатото към гърба му дуло. Мамка му, мамка му! От вчера разиграваше наум всевъзможни сценарии, но този не му беше хрумвал.

Хари бутна с крак вратата и студеният февруарски въздух го блъсна в лицето. Площадът пред университета лежеше безлюден, окъпан от зимното слънце. Черното лаково покритие на волвото „Амазон“ блестеше.

— Движение!

Хари слезе до стълбите и тръгна по равното. На втората крачка се подхлъзна и падна странично, без да има възможност да се подпре на ръце. Рамото му издрънча върху леда. По ръката и гърба му плъзна силна болка.

— Ставай! — изкомандва през зъби Смит, хвана веригата на белезниците и го изправи.

Хари се възползва от инерцията, която му даде Смит. Съобрази, че едва ли ще има по-сгоден случай. Изправяйки се, изнесе напред глава. Уцели Смит. Той се олюля, отстъпи две крачки назад и падна. Хари пристъпи напред, за да довърши започнатото, но Смит, макар и повален на земята, вече се бе прицелил в него, стискайки револвера с две ръце.

— Дай пак, Хари. Натрупал съм голям тренинг. Подреждали са ме така всяко второ междучасие. Дай пак!

Хари се взираше в дулото на револвера. Носът на Смит се беше изкривил. Под разцепената кожа лъщеше бяла кост. Тънка ивица кръв се стичаше покрай едната ноздра.

— Знам какво си мислиш, Хари — засмя се Смит. — „Та той не е успял да застреля Валентин от два метра и половина.“ Ами пробвай се пак, ако искаш. Ако ли не, отключи колата.

Хари бързо пресметна наум възможностите. Обърна се, внимателно отключи вратата към шофьорското място и чу как Смит се изправя. Хари се качи и се засуети, докато пъхаше ключа в контакта.

— Аз ще карам — изръмжа Смит. — Отмести се.

Хари се подчини. Непохватно и мудно вдигна крак и се прехвърли през скоростния лост на съседното място.

— Сега седни върху белезниците.

Хари го погледна.

— Нямам желание да ми нахлузиш веригата и да ме душиш, докато шофирам — Смит вдигна револвера. — Тежко ти, ако си бягал от часовете по йога. Забелязвам как умишлено се туткаш. Имаш пет секунди. Пет…

Хари се облегна максимално назад, доколкото позволяваше наклонената облегалка, изпъна окованите си ръце пред себе си и сгъна колене.

— Три, две…

С много усилия успя да прекара крака си над веригата и да седне върху нея.

Смит се качи, надвеси се над Хари, опаса гърдите му със стария предпазен колан, щракна го и рязко го опъна. Така Хари се оказа прикован плътно към седалката. Смит измъкна телефона от джоба на сакото му, сложи си предпазен колан и завъртя ключа, форсира двигателя и разтърси скоростния лост. Отпусна съединителя и даде заден ход. Описа дъга, свали прозореца, изхвърли телефона на Хари, а после и своя.