ЖАЖДА

— Този въпрос ще го обсъдим по време на предстоящия полицейски разпит — поясни Хари. — Но в момента присъстваме на докторска защита. И ти все още имаш възможност да обосновеш направените от теб научни изводи и да убедиш журито да ти присъди докторска стенен. Така ли е, Ауне?

— Точно така е — потвърди Ауне и се прокашля. — Науката на практика е сляпа за господстващите ценности и това няма да е първото присъждане на докторска степен, постигнато с морално противоречиви или направо незаконни способи. Онова, което ние от научното жури трябва да знаем, преди да преценим дали да одобрим дисертационния труд, е дали Валентин Йертсен е действал под чуждо давление, или не. Ако отговорът е отрицателен, не виждам основания тази дисертация да получи одобрение.

— Благодаря, Ауне. Е, Смит? Искаш ли да изясниш този въпрос пред журито, преди да те арестуваме?

Халстайн Смит гледаше Хари като попарен. В залата се чуваше само силното му пъхтене. Сякаш единствен той от всички присъстващи все още дишаше. Премига сиротна блиц лампа.

Зачервен, деканът се наведе към Столе и прошепна, съскайки:

— Боже господи, Ауне, какво става тук?

— Знаеш ли какво е капан за маймуни? — попита Столе, облегна се назад и скръсти ръце.

Главата на Халстайн Смит подскочи, все едно го удари ток. Вдигна ръка, посочи тавана и извика през смях:

— Какво имам да губя, Хари?

Хари не отговори.

— Да, Валентин си имаше кукловод. В мое лице. Аз написах тези имейли. Но важното е не кой е задкулисният идеолог, направлявал ходовете на Валентин. Валентин е истински вампирист, а моето изследване само го доказва. Нищо от твоето изложение не опровергава постигнатите от мен резултати. И какво, като съм създал условия, благоприятстващи разгръщането на заложените в него инстинкти? Нима учените правят нещо по-различно, създавайки лабораторна ситуация? — Плъзна поглед над множеството. — В крайна сметка не аз решавам какво ще направи той. Крайният избор зависи само от него. А шест човешки живота са напълно приемлива цена за всички страдания и убийства, които това — Смит потупа с показалец подвързаната дисертация — ще спести на човечеството в дългосрочна перспектива. Тук са описани поведенческите появи, сигнализиращи за опасност, и особеностите на вампиристите. Валентин Йертсен пи кръвта им и ги уби, не аз. Аз само създадох благоприятните обстоятелства. Когато извадиш късмет да се натъкнеш на вампирист, буквално си длъжен да се възползваш от уникалния шанс. Не бива да позволяваш да те спират късогледи морални скрупули. Трябва да мислиш в по-дългосрочен план, в името на общочовешкото благо. Справка: Опенхаймер, Мао, хилядите раковоболни лабораторни мишки.

— Значи си убил Лени Хел и си застрелял Марте Рюд в името на нашето добруване? — извика Хари.

— Да, да! Жертви пред олтара на научните изследвания!

— Пред който си пожертвал и собствената си човечност? От хуманни подбуди?

— Именно, именно!

— Или по-скоро тези хора са се простили с живота си, за да можеш ти, Халстайн Смит, да получиш дългоочакваната си реабилитация? И Маймуната най-сетне да се възкачи на престола, да впише името си в историческите книги. Защото точно това те е мотивирало през цялото време, нали?

— Показах ви какво представлява вампиристът и на какво е способен! Не заслужавам ли вашата признателност?

— Нека те поправя. Показа ни най-вече на какво е способен един унизен човек.

Главата на Халстайн подскочи отново. Той отвори уста, после пак я затвори. Не каза нищо повече.

— Чухме достатъчно — деканът се изправи. — Защитата приключи. Моля представителите на реда, които евентуално присъстват в залата, да арестуват…

Халстайн Смит действа с изненадваща бързина. С две крачки се озова до масата, грабна револвера, с един скок отиде до първия ред и насочи оръжието към челото на най-близкия зрител.

— Ставай! — просъска той. — Другите да не мърдат от местата си!

Катрине видя как до Смит се изправи руса жена. Смит я обърна така, че да я използва като щит. Ула Белман. С отворена уста тя гледаше с ням ужас към мъжа си на първия ред. Катрине виждаше Микаел Белман в гръб и нямаше представа какво изразява лицето му, ала съдейки по стойката, се беше вцепенил. Някой изхлипа. Мей Смит. Беше се килнала на една страна върху банката.

— Пусни я.

Катрине се извърна към сумтящия глас. Мъжът беше станал от най-задния ред и слизаше по стълбите.

— Спри на място, Бернтсен, или ще гръмна първо нея, а после и теб! — заплаши Смит.

Трюлс Бернтсен обаче не го послуша. В профил обратната му захапка се очертаваше още по-ясно, но същото важеше и за мускулите под пуловера му. Той слезе до партера, мина пред насядалите на първия ред и се насочи право към Смит и Ула Белман.

— Още една крачка и…

— Първо застреляй мен, Смит, иначе ще те изпреваря

— Както искаш.

— Цивилен проклетник, не ти стиска да…

Катрине усети внезапен натиск в ушите — същото чувство изпитваш във внезапно пропадащ самолет. Едва в следващия момент схвана, че пукотът е дошъл от големия револвер.