ЖАЖДА

Хари се опита да се наведе напред, но триточковият стегнат колан го приковаваше неумолимо към седалката. Веригата се впиваше в гърба му, а гривните на белезниците се вгризваха в китките му.

До навеса оставаха стотина метра.

Хари нададе мощен рев. Плътно хъхрене, което сякаш извираше от недрата на диафрагмата му. Размърда се наляво-надясно и удари страничния прозорец с глава. Стъклото изпука и се нацепи във формата на розетка. Без да спира да реве с цяло гърло, Хари удари още веднъж прозореца с глава. Розетката се уголеми. Трети път. Отчупи се парче стъкло.

— Млъкни или ще те гръмна още сега! — извика Смит и вдигна револвера към главата на Хари, като се стремеше да не изпуска пътя от очи.

Хари захапа.

Усети болката от натиска върху венците, засили се металният вкус, който усещаше в устата си още от мига, когато, застанал до масата в актовата зала с гръб към Смит, бързо грабна железните зъби и ги пъхна в устата си, преди да си надене белезниците. Сега Хари се изненада с каква изумителна лекота острите зъби потънаха в китката на Халстайн Смит. Викът на психолога изпълни купето и Хари усети как револверът закачи лявото му коляно и тупна на пода между краката му. Хари напрегна вратните си мускули и дръпна ръката на Смит надясно. Смит изпусна волана и замахна да удари Хари, но предпазният му колан се опъна и му попречи да го достигне. Хари отвори широко уста и захапа повторно. Чу шуртене. Устата му се напълни с кръв. Навярно беше засегнал главна артерия или — не. Преглътна. Течността, гъста като тлъст сос, имаше гаден сладникав вкус.

Смит докопа волана с лявата си ръка. Противно на очакванията на Хари да удари спирачка, Смит даде газ.

Волвото поднесе по леда, после набра инерция надолу по баира. При сблъсъка с шведския ретро автомобил, тежък повече от тон, гредата се строши като кибритена клечка. Вратите се откъртиха от пантите.

Колата рязко се закова върху бетонната настилка в навеса, врязвайки се в задницата на триметровата метална лодка, която отскочи към вратата откъм езерото. При камшичния удар Хари се удари в таблото отпред.

Видя, че ключът в контакта се е счупил. Двигателят угасна. После усети силна болка в зъбите и устата, защото Смит правеше опити да си откопчи ръката. Хари обаче знаеше, че не бива да го пуска, макар да му нанасяше минимални поражения. Дори да бе успял да пробие артерията, на китката тя беше толкова тънка — както знаеха всички, склонни към самонараняване — че за да настъпи смъртоносна кръвозагуба, бяха нужни часове. Смит пак се дръпна рязко, но този път по-немощно. С периферното си зрение Хари улови лицето му. Беше пребледнял. Дали не му бе премаляло заради самата гледка на течаща кръв? Хари стисна челюсти с всичка сила.

— Кървя, Хари — гласът на Смит звучеше слабо, но спокойно. — Когато дошъл ред да екзекутират Петер Кюртен, Вампира от Дюселдорф, той попитал доктор Карл Берг дали според него ще чуе шуртенето на собствената си кръв, рукнала след обезглавяването му, преди да изгуби съзнание. Надявал се това да се окаже сюблимното преживяване, което да сложи край на домогванията му до върховното удоволствие. Но тази китка, опасявам се, няма да е достатъчна за екзекуция и ще бъде само началото на моя поход към върховната наслада.

С пъргаво движение Смит откопча колана си с лявата ръка и се надвеси над Хари. Опря чело в коленете му и се протегна към падналото оръжие. Пръстите му задраха по гумената постелка, но явно не напипаха револвера. Смит се наведе още по-ниско и докато пъхаше ръка под седалката, обърна лице към Хари. Хари видя как устните на лудия учен се разтеглят в широка усмивка. Беше докопал револвера. Полицаят затисна оръжието с крак. Под тънката подметка на лачената обувка усети и стоманената буца, и ръката на Смит.

— Отмести си крака — простена Смит. — Нося нож за кормене на риба. Не ме карай да го вадя. Чуваш ли? Дръпни си…

Хари охлаби захапката и напрегна коремните си мускули.

— Както искаш…

С рязко движение вдигна двата си крака към гърдите и съответно главата на Смит, която бе притиснал между коленете си. В този случай стегнатият колан му помогна.

Смит усети, че обувката на Хари е освободила затиснатия револвер. С коленете си обаче Хари го повдигна и Смит изпусна пистолета. Изпъна максимално ръка, докопа дръжката с два пръста. Откопчи и дясната си ръка. Сега оставаше само да вдигне оръжието и да го обърне към Хари. В същия миг Смит схвана какво предстои. Желязната паст зина, проблесна метал, Хари се наведе към него, горещият му дъх лъхна гръкляна му. Сякаш ледени игли пронизаха кожата му. Челюстите на Хари безмилостно стегнаха гръкляна в захапката си и пресякоха писъка му. После кракът на Хари отново настъпи лявата ръка на Смит и револвера.