ЖАЖДА

— Моя колежка запомняше всички човешки лица, които някога бе виждала. Беше ми обяснила, че способността да разграничаваш милиони лица и да ги разпознаваш е закодирана в част от мозъка, наречена fusiform gyrus. Без тази способност човешкият род не би оцелял. Можеш ли да опишеш последния посетител на бара вчера?

— Ами… не.

— И въпреки това ще го познаеш за секунди, ако той влезе в бара сега.

— Сигурно.

— Ето на това залагам.

— Залагаш цели четиристотин трийсет и пет хиляди от собствените си пари? Ами ако не го позная?

— Е, тогава поне ще си имам бар — Хари издаде напред долната си устна.

В 07,45 Мона До бутна вратата на редакцията на „Ве Ге“ и влетя вътре като хала. Изкара ужасна нощ. Макар че от контейнерния терминал отиде направо във фитнеса и блъска яко, та да я заболи цялото тяло, почти не мигна. Накрая реши да го обсъди с редактора си, без да навлиза в подробности. Да го попита дали източниците не губят правото си на анонимност, когато прецакат журналист. С други думи, имаше ли основания да се оплаче в полицията? Или беше по-умно да изчака и да види дали той пак ще се свърже с нея? Навярно въпреки всичко основателна причина ще обясни защо не е спазил обещанието си.

— Виждаш ми се уморена, До — подвикна главният редактор. — Снощи да не си вдигала купон?

— Де да беше така — промърмори Мона и стовари спортния си сак до бюрото. После си включи компютъра.

— От по-експериментален вид ли?

— Де да беше така — повтори по-високо Мона, вдигна глава и видя как няколко лица надничат иззад мониторите в обширния офис. Злорадо ухилени, любопитни физиономии. — Какво? — извика тя.

— Само стриптийз или и секс с животни? — попита тих глас. После две момичета избухнаха в неконтролируем смях.

— Провери си имейла — посъветва я главният редактор. — Двама от нас бяха сложени в „копие до“.

Мона изстина. В душата й се промъкна лошо предчувствие, докато ожесточено тракаше с пръсти по клавиатурата. Наистина беше получила имейл. Подател: Отдел за борба с насилието.

Текст нямаше, само снимка. Най-вероятно направена със светлочувствителен обектив, защото Мона не беше забелязала светкавица. Или с телеобектив. На преден план се виждаше кучето, вдигнало крак да припикава клетката, а в средата на клетката стоеше тя, напрегната, с облещени очи като див звяр.

Бяха й спретнали постановка. Мъжът, който й се беше обадил, изобщо не беше издирваният Вампирист.

В 08,15 Смит, Вюлер, Холм и Хари се събраха в котелното.

— Имаме случай на момиче в неизвестност. Възможно е да е похитено от Вампириста — съобщи Хари. — Марте Рюд, на двайсет и четири години, изчезнала от ресторант „Скрьодер“ снощи преди полунощ. В момента Катрине провежда оперативка с разследващата група.

— Екипът за оглед е на мястото — добави Бьорн Холм. — Засега не са открити никакви следи. Ако не броим споменатата от теб.

— А именно? — попита Андерш Вюлер.

— Отметка с червило върху покривка. Ъгълът между двете черти на чавката съвпада с ъгъла на буквата върху вратата на Ева Долмен.

Прекъсна го стийл китара. Хари позна изпълнението на китариста Дон Хелмс. Началните акорди на „Your Cheating Heart“. Вокал: Ханк Уилямс.

— Леле, вече имаме обхват — похвали се Бьорн и извади телефона от джоба си. — Да, моля. Какво? Не чувам. Момент.

И излезе в коридора.

— Възможно е похищението да е опит за удар срещу мен — отбеляза Хари. — Все пак това е моят ресторант, моята маса.

— Лоша работа — поклати глава Смит. — Убиецът губи самообладание.

— Това не е ли хубаво? — не разбра Вюлер. — Не е ли знак, че става непредпазлив?

— Това за непредпазливостта безспорно е добра новина. Но щом вече се е пристрастил към усещането за власт и контрол, няма да позволи никому да му го отнеме. Прав си, Хари. Целил е да уязви теб. Знаете ли каква е причината?

— Статията във „Ве Ге“ — предположи Вюлер.

— Там го наричаш „нещастен извратеняк“, когото ще… Как беше?

— Закопчае — довърши Вюлер.

— Наричайки го „нещастен“, заплашваш да му отнемеш контрола и властта.

— Думите са на Исабеле Скойен, не мои, но това в момента няма никакво значение — Хари разтърка тила си. — Според теб дали използва момичето, за да се добере до мен, Смит?

— Едва ли — поклати глава психологът. — Изчезналата е мъртва.

— И защо реши така?

— Убиецът не желае да изпада в конфронтация, иска само да покаже на теб и на всички други кой диктува положението. Ето, казва той, отидох на твоето място и похитих един от твоите.

— Един от моите? — повтори Хари и мигом престана да разтрива тила си.

Смит не отговори.

Бьорн Холм нахълта обратно с гръм и трясък:

— Обадиха се от Юлеволската болница. Непосредствено преди смъртта на Пенелопе Раш на регистратурата се появил мъж, който се представил за Руар Вик, бившия й годеник. Той фигурира в списъка с близки на пациентката, предоставен от полицията на болничния персонал.

— Точно този Руар Вик е купил годежния пръстен, откраднат от Валентин — сети се Хари.

— Свързали се с него, за да го разпитат дали не е забелязал нещо необичайно в състоянието й, но Руар Вик отвърнал, че кракът му не е стъпвал в болницата.

В котелното настъпи тишина.