Жестокият месец

– Не за всички. Само за един – уточни Гамаш, като го погледна право в очите.

– Как се осмелявате...?

– За втори път ми задавате този въпрос и вече ми омръзна. Осмелявам се, защото някой трябва да се осмели. – Гамаш огледа всички в залата. – Случаят „Арно“ не е приключен и вие много добре го знаете. Някой в тази стая продължава по неговите стъпки. Не с убийства засега, но съм сигурен, че и дотам ще се стигне.

– Сигурен бил. Сигурен? Откъде? – Франкьор скочи на крака и се наведе заплашително над него. – Абсурдно е дори да седим тук и да ви слушаме. Чиста загуба на време. Вие се водите не от разума си, а от сантименти, Гамаш.

Няколко души се изкискаха.

– Водя се и от двете, комисар.

Франкьор стоеше надвесен над Гамаш, сложил една ръка на облегалката на стола му, а другата – на масата, сякаш искаше да му прегради пътя.

– Това е нечувана наглост! Вие сте от най-лошия тип полицаи. Самовлюбен. Създали сте частна армия от лакеи. Хора, които ви се прекланят. Всички останали избират само най-добрите от полицейското училище, а вие – най-лошите. Опасен човек сте, Гамаш. Отдавна го знам.

Арман Гамаш също се изправи. Стори го бавно и Франкьор се принуди да отстъпи крачка назад.

– Екипът ми разкрива почти всяко убийство, което е започнал да разследва. Хората ми са умни, самоотвержени и смели. Вие се вживявате в ролята на съдия и отхвърляте всички, които не отговарят на разбиранията ви. Чудесно. Но не ме обвинявайте, че прибирам боклука ви и виждам стойност в него.

– Дори в полицай Никол? – понижи глас Франкьор и другите трябваше да напрегнат слух, за да чуят думите му. Но не и Гамаш. Той ги чу съвсем ясно.

– Дори в нея – отговори и се вгледа в студените сурови очи.

– Веднъж я изхвърлихте, доколкото си спомням – изсъска едва доловимо Франкьор. – Уволнихте я и я пратихте в моя отдел. В „Наркотици“. Хареса ѝ.

– Тогава защо ми я върнахте?

– Какво обичаше да казваш, инспекторе? За всичко си има причина. Много дълбока. Има причина за всичко, Гамаш. Открий я. – Франкьор понижи още глас. – Какво имаше в плика, който толкова тайно даде на сина си? Даниел, нали? И има дъщеря Флоранс. Жена му, доколкото чух, пак е бременна.

Никой друг в стаята не чу, толкова тихо бяха изречени тези думи. На Гамаш дори му се стори, че Франкьор не ги е казал на глас, а ги е инжектирал директно в съзнанието му. Остри, режещи, нараняващи.

Пое си рязко въздух и се опита да се овладее, за да не вдигне юмрук и да размаже онова ухилено, самодоволно, грозно лице.

– Направи го, Гамаш – изсъска Франкьор. – Направи го, за да спасиш семейството си.

Дали го предизвикваше да го нападне? За да даде повод да го арестуват и вкарат в затвора? Да го направят уязвим за „инцидент“, който би могъл да се случи зад решетките? Тази цена ли предлагаше Франкьор, за да спаси Гамаш семейството си?

– Шибан страхливец. – Франкьор се усмихна и се дръпна назад, като поклати глава. – Мисля, че най-малкото, което главен инспектор Гамаш може да направи, е да даде обяснение – продължи с нормален глас. Другите лица, напрегнати и изнервени, се успокоиха малко, след като пак можеха да го чуят. – Мисля, че преди да решим дали да приемем, или да отхвърлим оставката му, трябва да изясним някои неща. Например какво е имало в онзи плик, който е дал на сина си. Хайде, главен инспекторе, това е основателен въпрос.

Останалите, които седяха на масата, закимаха в съгласие. Гамаш погледна Бребьоф, който вдигна вежди, изненадан от нетипично безвредния въпрос. Лесно щяха да се измъкнат, ако това щеше да задоволи съвета.

Гамаш се замисли за момент. Но поклати глава:

– Съжалявам. Много е лично. Не мога да ви кажа.

Всичко свърши, съзнаваше го. Наведе се, прибра документите си в чантата и тръгна към вратата.

– Вие сте глупак, главен инспекторе! – извика след него Франкьор, като се ухили широко. – Когато излезете оттук, животът ви ще бъде съсипан. Журналистите ще продължават да глозгат вас и децата ви, докато не останат и кокали. Без кариера, без приятели, без личен живот, без чест. И всичко това заради гордостта ви. Какво е казал един от любимите ви поети? Йейтс? Всичко се разпада. Центърът не може да удържи.73

Гамаш спря, обърна се и решително се върна в стаята. С всяка стъпка сякаш порастваше. Офицерите около масата, ококорени от удивление, се отдръпваха от пътя му. Главният инспектор застана пред Франкьор, чиято усмивка бе изчезнала.

– Центърът ще издържи.

Изрече всяка дума бавно и ясно, с решителен и нисък глас, по-заплашителен от всичко, което Франкьор бе чувал. Комисарят се опита да възвърне самообладанието си, но твърде късно. Гамаш се обърна и излезе. Всички в стаята видяха страха на лицето на Франкьор и не един се запита дали не е застанал на грешната страна.

Но беше късно.