Жестокият месец

Докато заместникът му говореше по телефона, главният инспектор раздаде задачите за деня. После се върна на бюрото си. Всички погледи бяха вперени в него, усещаше ги. Какво очакваха? Да експлодира или да се разтвори във въздуха? Обърна се и ги погледна. Лакост, Лемио, Никол. Толкова млади. Толкова ентусиазирани. Толкова живи. И се усмихна.

Лемио също се усмихна. След малко го стори и Лакост, макар и не много весело. Никол го гледаше обидено.

Гамаш намери каквото търсеше. Неизвестният крадец, който бе проникнал в пансиона за училищните годишници, не беше взел всичките. Най-важният все още бе на бюрото на главния инспектор. Онзи, който Никол бе намерила в дома на Хейзъл. Годишникът на Мадлен. Гамаш отвори на абитуриентските снимки най-отзад. Но не го интересуваше нито Хейзъл, нито Мадлен. Искаше да види друго момиче. Една от мажоретките.

– Резултатите са готови – обяви Бовоар, като се настани на стола си до заседателната маса и постави бележника си отгоре. – Ефедринът от хапчетата на Софи не е същият, от който е починала Мадлен.

Гамаш се наведе напред и остави годишника.

– Не е ли?

– От лабораторията още не са сигурни и искат да пуснат пълен спектрален анализ, но изглежда, че хапчетата на Софи съдържат и друго вещество, което нашите специалисти нарекоха „свързващ агент“. Фирмите, произвеждащи ефедрин, използват различни свързващи агенти. Този не съвпада с веществата, намерени в кръвта на Мадлен.

– Какъв глупак съм бил! – възкликна Гамаш със светнал поглед. – Казаха ли нещо за веществата, които са убили Мадлен?

Зачака отговора със затаен дъх.

– Казаха, че този ефедрин е друго производство. По-близък до природния, но по-нетраен.

Гамаш кимна:

– По-близък до природния. Естествено.

Извика Лемио, зададе му няколко въпроса, а после каза на Бовоар:

– Ела с мен.

* * *

Когато стигнаха до магазина, Одил Монман тъкмо отваряше.

– Още стихове ли искате да чуете?

Бовоар не можеше да разбере дали е сериозна, или се шегува. Престори се, че не е чул въпроса ѝ.

– Чували ли сте за ефедрин?

– Не, никога.

– Питах ви за него след смъртта на Мадлен. Знаете, че това вещество е използвано за убийството ѝ.

– Е, да, чух от вас. Но никога преди това.

Влязоха в ухаещия магазин. Миришеше на прекалено много чайове и подправки. И билки.

Гамаш се приближи до бурканите с надписи като „дяволски нокът“, „жълт кантарион“, „гинко билоба“. Взе найлоново пликче, но вместо да използва оставената за тази цел лъжица, извади пинсети от джоба си и внимателно щипна с тях малко от една билка. Затвори пликчето и го надписа.

– Бих искал да купя това, s’il vous plaît.

Одил го изгледа, сякаш имаше нужда от питие в количеството, което поглъщаше Рут.

– Толкова е малко, че може да не го плащате.

– Не, мадам. Трябва да го платя.

Той ѝ подаде малката проба да я претегли.

На етикета пишеше „ма хуанг“.

– Китайската билка, за която Лемио ни каза още първата сутрин – сети се Бовоар, докато се връщаха към колата. – Ефедра.

– Използва се от векове, може би дори от хилядолетия, за други цели, докато фармацевтите я открили и превърнали в убиец. Ма хуанг. Доктор Харис също ми каза за нея. Всеки път, когато говорех за ефедрина с някого, който разбираше нещо по въпроса, чувах, че се извлича от растение. Че се използва в китайската медицина. Но бях прекалено съсредоточен върху употребата му като хранителна добавка. А отговорът е бил пред очите ми.

– Явно сте по-напред от мен – отбеляза Бовоар, като се опита да заобиколи една жаба на мокрото шосе, макар че от действията му не личеше дали всъщност не се старае нарочно да я сгази. – На мен ми се присъни как Сандон преварява гинково дърво.

– Булото не винаги върши работа.

– Така е, май ми е замъглило очите. Какво означава ма хуанг? Одил ли е убила Мадлен с него? Ами медиумката? Съвпадение ли е, че има същото име като онези магични пещери във Франция? Вече нищо не разбирам.

– Защото сега виждаме нещата неясно, като в стъкло, а тогава ще ги видим лице с лице.

– Знам тази мисъл – възкликна Бовоар, сякаш бе спечелил награда от викторина. – От първото послание до коринтяни. Четохме го на сватбата ми. Говори се за любовта. Но не е същият откъс, който Рут прочете снощи. Какво ще правим с това? – добави, като посочи пликчето с ма хуанг.

– Ще го занеса в лабораторията в Монреал.

– Бъдете внимателен. Ако репортерите ви видят, ще ви помислят за най-редовния клиент на Даниел. – Бовоар стисна устни, възмутен от собствената си дебелашка шега.

– В ден като този ми се иска да беше вярно – засмя се Гамаш.

– Извинявайте.

– Няма за какво. Всичко ще се оправи.

– Като в стъкло – измърмори Бовоар, сякаш говореше на себе си. – Какво прекрасно сравнение. Наистина ли мислите, че този прозорец скоро ще се изчисти?

– Да, със сигурност – увери го Гамаш, макар да знаеше, че свети Павел е говорил не за прозорец, а за огледало72.

71 Яжте! (фр.) – б. пр.

72 Официалният превод гласи: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице...“ – б. р.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА