Жестокият месец

Във всяка имаше две яйца върху дебел резен канадски бекон, който на свой ред бе сложен върху препечена питка. Яйцата бяха полети със сос „Холандез“, а отстрани чиниите бяха гарнирани с плодова салата.

– Mangez!71 – нареди хотелиерът.

Гамаш се пресегна и хвана китката на Габри. Вгледа се в лицето на рошавия едър мъж. Той стоеше като вцепенен и го гледаше втренчено. След миг наведе очи.

– Какво има? Какво се е случило? – попита главният инспектор.

– Нахранете се. Моля ви.

– Кажете ми.

Вилицата на Бовоар, заредена с голямо парче яйце и капещ сос, застина във въздуха, малко преди устата му. Жан Ги се втренчи в другите двама мъже. Изведнъж се досети:

– Излязло е още нещо, нали? Във вестника.

Двамата полицаи станаха и отидоха с Габри в дневната. Домакинът им извади вестника иззад едната възглавничка на дивана, където го беше скрил. Подаде го на Гамаш, отиде при телевизора и го пусна. После включи и стереоуредбата.

След секунди стаята се изпълни с обвинения. От радиото, от сутрешните публицистични предавания, от заглавията във вестника:

Даниел Гамаш – следствен. Криминално досие.

Ани Гамаш – отстранена от работа; адвокатското ѝ разрешително – прекратено.

Арман Гамаш – заподозрян във всичко, от убийство до организиране на незаконни кучкарници.

Снимката на първа страница този път не беше на главния инспектор, а на сина му в Париж. Зад него се виждаше Розлин, прегърнала Флоранс. Бяха заобиколени от репортери. Даниел изглеждаше ядосан и уплашен.

Сърцето на Гамаш препускаше. Пое си рязко въздух – осъзна, че е спрял да диша. По телевизията показаха млада жена, която излизаше от апартамента си и криеше лицето си с куфарче.

Ани.

– О, боже – прошепна Гамаш.

Изведнъж тя смъкна куфарчето и спря. Това изненада репортерите, които предпочитаха жертвите им да бягат. Усмихна се.

– Не, недей – прошепна Бовоар.

Ани вдигна ръка и им показа среден пръст.

– Ани – раздвижи устни Гамаш, но не издаде звук. – Трябва да вървя.

Изтича горе и грабна телефона си. С изненада забеляза, че пръстът му трепери. Едва натисна копчето за бързо набиране. Жена му вдигна още на първото иззвъняване.

– О, Арман, видя ли?

– Току-що.

– Преди малко говорих с Розлин. Задържали са Даниел в Париж. По подозрения за разпространение на наркотици.

– Така – прошепна Гамаш, вече възвърнал част от самообладанието си. – Така. Нека да помисля.

– Няма да намерят нищо – заяви Рен-Мари.

– Може да намерят.

– Ама това беше отдавна, Арман. Той беше още дете, експериментирал е.

– Не е изключено да са му подхвърлили нещо. Как беше Розлин?

– Разстроена.

Рен-Мари не го каза, за да не го притеснява излишно, но Гамаш знаеше, че жена му се тревожи за нероденото бебе. При подобен стрес може да се получи помятане.

Двамата се умълчаха.

Това бе много повече от всичко, което Гамаш предвиждаше, че може да се случи. Какво правеше Бребьоф? Така ли се опитваше да прекрати атаките? С голямо усилие спря да обвинява приятеля си. Знаеше, че Мишел е най-лесната мишена. Беше сигурен, че той прави всичко възможно, но враговете просто бяха по-озлобени, отколкото Гамаш бе подозирал и отколкото Бребьоф можеше да неутрализира.

Някой се беше потрудил здраво. Бяха проучили семейството му, знаеха за присъдата на Даниел отпреди години за притежание на наркотици. Знаеха, че Даниел е в Париж и вероятно дори, че жена му е бременна.

– Това вече е прекалено – каза след дълго мълчание.

– Какво ще направиш?

– Ще го спра.

След малко Рен-Мари попита:

– Как?

– Ще напусна, ако трябва. Те печелят. Не мога да поставям в опасност семейството си.

– Страхувам се, че напускането ти вече няма да ги задоволи, Арман.

Гамаш се замисли и за това.

След разговора с жена си телефонира на Мишел Бребьоф и го помоли да свика съвета на директорите в квебекската полиция същия следобед.

– Не бъди глупак, Арман. Те това искат.

– Не съм глупак, Мишел. Знам какво правя.

Затвориха. Гамаш – благодарен, че приятелят му ще помогне; Бребьоф – уверен, че колегата му е глупак.

* * *

Тази сутрин оперативката беше кратка и напрегната.

Лакост докладва за срещата си с лекаря на Мадлен. Ходила при него две седмици преди смъртта си. Лекарят потвърдил, че ракът е дал разсейки в черния дроб. Насрочил ѝ поддържаща терапия, но по време на убийството още не била започнала.

Отишла сама за прегледа. И лекарят останал с впечатление, че макар и да я разстроила много, диагнозата не я изненадала.

Ивет Никол още не се беше върнала от Кингстън и от лабораторията не бяха изпратили доклада за съдържанието на шишенцето с ефедрин. Имаше все пак резултат от пръстовите отпечатъци. Бяха на Софи. Само на Софи.

– Е, нещата май се изясниха – отбеляза Лемио. – Убила е Мадлен Фавро от ревност. Прибрала се вкъщи, видяла възможност в сеанса, пробутала ѝ няколко хапчета на вечеря и изчакала имението „Хадли“ да свърши останалото.

Всички кимнаха в съгласие. През прозореца на бившата гара Гамаш видя Рут и Габри бавно да вървят през парка. Беше рано и утринната свежест още стоеше над селото. Зад Рут се поклащаше една пухкава топчица, размахваща крилца. Сама.

– Господин главен инспектор?

– Извинявайте.