Жестокият месец

– Радвам се, че предчувствието беше ваше, а не мое. Не се оказа особено полезно.

Жана Потвен, липсващата мажоретка, беше чернокожа.

– Е, не беше излишно да проверим – добави Бовоар, без да прикрива развеселението си. Взе „Енциклопедия на магичните места“ и започна да я разлиства.

– Има интересен раздел за френските пещери.

– Ох, леле! – Бовоар заразглежда снимките на каменни кръгове, стари постройки, планини. Имаше дори вълшебно дърво. Гинко. – Вярвате ли в тия неща?

Гамаш изгледа младежа иззад очилата си. Косата на Бовоар беше разрошена, брадата му – леко набола. Старши инспекторът вдигна ръка и опипа своето лице. После прокара длан над ръката си и усети гъделичкане. Малкото му останали косми бяха щръкнали. Видът им сигурно беше плашещ.

– И вас ли ви събудиха жабите? – Жана Шове влезе по халат. Кимна към чая. – Има ли още?

– Винаги има още – усмихна се Гамаш и стана, за да ѝ сипе останалото.

Жената взе чашата и с удивление установи, че дори малко преди три през нощта главният инспектор ухае леко на сандалово дърво и рози. Ароматът внушаваше спокойствие.

– Тъкмо си говорим за магия – каза Гамаш и седна отново, след като Жана се настани на едно кресло.

– Попитах го дали вярва в тези неща – обясни Бовоар, като потупа по книгата на Мирна.

– А вие не вярвате ли? – попита Жана.

– Изобщо.

Гамаш изсумтя скептично и Бовоар го погледна обидено.

– Извинявай – каза главният инспектор, – не можах да се сдържа.

Бовоар знаеше, че нищо не се изпуска ей така на шефа му, и се намръщи.

– Ами да – усмихна се Гамаш. – Кой носи късметлийски колан? Кой има късметлийска монета? И кой хапва късметлийско ядене преди всеки хокеен мач? – Обърна се към Жана. – Тогава яде само путин70, и то с лявата ръка.

– Бихме хокейния отбор на отдел „Наркотици“ от монреалската полиция. Отбелязах хеттрик, а вечерта бях ял путин с лявата ръка.

– Изглежда ми съвсем логично – каза Жана.

– Винаги, когато летим със самолет, сяда на място 5А. И винаги изслушва инструкциите по безопасност от начало до край. Ако се опитам да му кажа нещо, не ми обръща внимание.

– Това не е магия, а здрав разум.

– Място 5А?

– Мястото е удобно. Добре де, любимото ми е. Самолетът няма да се разбие, ако седя там.

– Пилотите знаят ли го? Може би те трябва да седят там – намеси се Жана. – Ако от това ще ви стане по-добре, всеки човек има своите суеверия. Нарича се магично мислене. Ако направя еди-какво си, ще се случи еди-що си, дори двете събития да не са свързани. „Ако стъпя на фуга, мъжът ми ще избяга с друга.“ Ако мина под стълба, ако счупя огледало... Още от деца ни учат да вярваме в магии, а после цял живот ни наказват за това. Знаете ли, че повечето космонавти си носят талисман, когато отиват в Космоса, за да ги пази? Има и учени, които ползват такива.

Бовоар стана и заяви:

– Ще се опитам да поспя. Искате ли книгата?

Подаде я на Гамаш, но той поклати глава:

– Вече я прегледах. Доста е интересна.

Когато Бовоар се отдалечи по стълбите, Жана погледна главния инспектор:

– Попитахте защо съм тук и аз ви казах, че за да си почина. Вярно е, но не е цялата истина. Получих брошура по пощата, но едва вчера, когато видях тези на Габри, осъзнах, че моята е различна. Ето.

Жената извади лъскавите рекламни брошури на пансиона от джоба на халата си и ги подаде на Гамаш. Той ги погледна. На предната страница имаше снимки на пансиона и Трите бора. Двете брошури бяха еднакви. Имаше само една разлика. Върху тази, която бе получила Жана, по диагонал бе отпечатано: Тук се пресичат леи-линиите. Великденска оферта.

– Чувал съм за лей линии, но какво по-точно представляват?

– Явно и този, който го е писал, не е знаел. Сбъркал е правописа на думата. Лей линиите са открити сравнително наскоро. За първи път са били описани през двайсетте години на двайсети век...

– Толкова скоро? Мислех, че са древни. Като Стоунхендж.

– Така е, но са ги забелязали едва преди около деветдесет години. Някакъв англичанин, забравих му името, изучавал каменните кръгове, праисторическите монолити и най-древните катедрали и забелязал, че всички са подредени. Отдалечени са на стотици километри, но ако свържеш точките, се получават прави линии. Достигнал до извода, че има някаква причина да е така.

– И тя е...?

– Енергията. Изглежда, че Земята излъчва повече енергия по тези линии. Някои – Жана се наведе напред и се огледа, за да се увери, че никой не ги слуша –не вярват в това.

– Не – прошепна съзаклятнически Гамаш. Взе брошурата. – Някой ви познава достатъчно добре, за да се досети какво ще ви привлече тук.

И този някой е искал медиумката да дойде в Трите бора точно по Великден. За да призове и създаде духовете на мъртвите.

* * *

Рут Зардо също не спеше, но тя изобщо не си беше лягала. Седеше сред белите градински пластмасови мебели, които наричаше своя „кухненска гарнитура“, и гледаше втренчено фурната. Беше я включила на най-ниската температура. Достатъчно, за да им е топличко на Роза и Лилия.