Жестокият месец

– Има такива хора – каза Мирна. – Винаги са готови да помагат на другите, но не желаят да приемат помощ от никого. Жалко, наистина. Сигурно преживява ужасен период. Не мога да си представя какво ѝ е.

– Какво оправдание измисли, за да не дойде днес? – поинтересува се Оливие.

– Каза, че Софи си е изкълчила глезена – отговори Клара и се намръщи. Всички около масата се разсмяха, а тя обясни на Гамаш: – Откакто я познавам, Софи все е болна или контузена.

– Какво мислите за това? – обърна се детективът към Мирна.

– За Софи ли? От ясно по-ясно. Търси внимание. Ревнува мама и Мадлен... – Осъзна как могат да се изтълкуват думите ѝ и замълча.

– Не се безпокойте – успокои я Гамаш. – Вече се досетихме. Освен това наскоро е свалила килограми.

– Тонове – потвърди Габри. – Но теглото ѝ постоянно варира. Ту отслабне, ту пак надебелее.

– Това наследствено ли е? Теглото на Хейзъл също ли е колебливо?

Останалите отново се спогледаха. Само Рут използва момента да открадне една филийка от чинията на Оливие.

– Хейзъл си е такава, откак я помня – каза Клара.

Гамаш кимна и отпи глътка вино.

– Прекрасна вечеря, Питър. Благодаря. – Вдигна чашата си към домакина, който върна тоста.

– Бях сигурен, че ще има пиле – обади се Оливие. – Не е ли това специалитетът ви за гости тази година?

– Да, но вие не сте гости. Готвим го само за нормални хора.

– Май прекарваш твърде много време в компанията на Рут.

– Всъщност мислехме да направим пиле, но решихме, че сега няма да искаш да ядеш – каза Питър на поетесата. – Покрай твоите бебета.

– Какво искаш да кажеш?

Рут изглеждаше искрено озадачена и Гамаш се почуди дали не е забравила, че патетата ѝ всъщност не са човешки деца.

– Значи нямаш нищо против да ядеш пилешко? – попита Питър. – Дори патица от езерото Брюм? – изненада се. – Мислехме да метнем на скарата една патица.

– Роза и Лилия не са нито кокошки, нито патици – заяви Рут.

– Не са ли? – попита Клара. – А какво са?

– Сигурно са летящи маймуни – подхвърли Габри на Оливие, който изсумтя.

– Канадски гъски.

– Сигурна ли си? Изглеждат доста дребни, особено Лилия – изтъкна Питър.

Всички изведнъж млъкнаха и ако Клара беше по-близо, щеше да го изрита. Вместо това ритна Бовоар. Още един пример за потиснатия гняв на англосаксонците, помисли си младият инспектор. Не можеше да им се вярва.

– И какво? Тя винаги си е била дребничка – не се впечатли поетесата. – Когато се излюпваха, едва излезе от яйцето. Роза беше вече навън и крякаше, но да бяхте видели само как Лилия се мяташе и мърдаше крилца, докато се опитваше да счупи черупката.

– Вие какво направихте? – попита Жана. Беше осветена от свещите като останалите гости, но докато светлината правеше техните лица по-привлекателни, на нейното придаваше демонично изражение с хлътнали тъмни очи и подчертани сенки.

– А вие как мислите? Счупих яйцето. Отворих го достатъчно, за да излезе.

– Спасила си ѝ живота – отбеляза Питър.

– Може би – каза Жана и се облегна назад, при което почти изчезна в мрака.

– Как така „може би“? – наежи се Рут.

– Императорската пеперуда – намеси се Габри.

– Правилно ли чух? – попита Клара. – Императорската пеперуда ли спомена?

– Точно така, при това с причина. – Габри замълча за момент, за да се увери, че всички го слушат внимателно. – Години са необходими, докато яйцето се развие във възрастна пеперуда. В последния стадий гъсеницата се завива в пашкул и там всичките ѝ тъкани се втечняват и превръщат в нещо коренно различно. Преобразява се неузнаваемо. Превръща се в огромна императорска пеперуда. Но не е толкова лесно. За да излезе на бял свят, възрастната пеперуда трябва да разкъса собствения си пашкул. Не всички успяват.

– Ако аз съм там, ще успеят – каза Рут, като отпи глътка уиски.

Габри запази несвойствено за него мълчание.

– Какво? Какво има?

– Трябва сами да се измъкнат от пашкулите. Така заякват крилата и мускулите им. Тъкмо борбата ги прави годни да оцелеят. Без това усилие излизат сакати. Ако помогнеш на императорската пеперуда да излезе, ще я убиеш.

Ръката на Рут застина във въздуха, докато тя поднасяше чашата към устата си. За първи път, откакто я познаваха, старицата отказа пиене. Тропна чашата на масата и течността се разплиска.

– Глупости. Какво разбираш ти от природа.

Настъпи неловко мълчание.

След минута Гамаш се обърна към Мирна:

– Много красива подаръчна кошница. И май казахте, че в нея има нещо за мен?

– Да, има. Но трябва да го откриете сам.

Главният инспектор стана и внимателно разтвори клонките. Там, насред гората, имаше книга. Той я извади и седна.

– „Енциклопедия на магичните места“ – прочете на корицата.

– Последно издание.

– Още вълшебни места ли са намерили? – попита Оливие.

– Явно. Видях какво четяхте в бистрото вчера и реших, че това също може да ви е интересно – каза Мирна на Гамаш.

– Какво сте чели? – поинтересува се Клара.

Гамаш отиде в антрето и донесе книгите, които бе събрал. Сложи ги на другата маса. Най-отгоре беше онази с малката ръка, очертана с червено на фона на черна кожена корица. Никой не посегна да я пипне.

– Къде я намерихте? – попита Жана. Изглеждаше разтревожена.