Жестокият месец

– В имението „Хадли“. Позната ли ви е?

Дали му се стори, или тя наистина се колебаеше? Жана протегна ръка и той ѝ подаде книгата. След като я огледа за няколко секунди, тя я остави.

– Това е хамса. Древен символ за защита срещу завистници и уроки. Наричат го още Ръката на Мириам. Или Мария.

– Мария ли? – попита Клара, като бавно се облегна назад на стола. – Богородица?

Жана кимна.

– Глупости! – заяви Рут, която бе избърсала от масата капчиците уиски с пръст и сега го облизваше.

– Не вярвате ли в магията? – попита я Жана.

– Не вярвам в магии, не вярвам в бог. Няма такива неща като ангели, феи, край на света или рай. Няма нищо такова. Единствената магия е това. – Старицата вдигна чашата си.

– Помага ли? – попита Гамаш.

– Гледайте си работата.

– Сладкодумна, както винаги – отбеляза Габри. – Аз вярвах в бог навремето, но го зарязах заради постите.

Оливие се изсмя.

– Искате ли да знаете в какво вярвам? – попита Рут. – Ето, дайте ми това.

Без да чака, поетесата се наведе и грабна втората книга от масата. Напуканата и износена Библия, която Гамаш бе взел от имението „Хадли“. Рут присви очи и я доближи до една свещ, докато търсеше желаната страница. Всички в стаята млъкнаха и единственият шум идваше от пращенето на свещите.

– Ето, една тайна ви казвам – започна да чете Рут с глас, износен като книгата, която държеше. – Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.69

Всички я гледаха занемели.

Мъртвите ще възкръснат.

В този момент таймерът на Рут иззвъня.

63 Измислена страна, която се споменава за първи път в романа за деца на Л. Франк Баум „Вълшебникът от Оз“ (1900). – б. р.

64 Шекспир, „Двамата веронци“ (1598). Превод Валери Петров, 1997. – б. р.

65 Т. С. Елиът, „Пуста земя“ (1922). Превод Цветан Стоянов, 1993. – б. р.

66 Шекспир, „Хенри VIII“ (1613). Превод Валери Петров, 1981. – б. пр.

67 Yuletide („времето на Юл“) обхваща периода на зимните празници от 24 декември до 6 януари. – б. р.

68 Английското му название yule log се превежда буквално като „юлова цепеница“. – б. р.

69 Коринтяни I, 15:51, 52. – б. пр.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Гамаш не можеше да спи. Будилникът показваше 2,22. Лежеше буден и гледаше ярките червени цифри, откакто показваха 1,11. Събуди се не от кошмар, от безпокойство или от пълен пикочен мехур. Събудиха го жабите. Дървесници. Цяла армия невидими земноводни в езерото огласяха нощта с любовни песни. Очакваше, че ще е изморен в този час, но не беше. Заранта жабешкото крякане действаше ободряващо, след вечерята създаваше атмосфера. В два през нощта беше просто досадно. Всеки, който твърди, че на село е спокойно, никога не е бил там. Особено пролетно време.

Стана, сложи си халата и чехлите, взе няколко книги от шкафчето и слезе на долния етаж.

Запали камината и си направи чаша чай, после седна, загледан в огъня, и се замисли за вечерното парти.

Рут си бе тръгнала веднага след като алармата ѝ зазвъня и изплаши всички до смърт. Просто прочете невероятния пасаж от посланието на свети Павел до коринтяните. Невероятно писмо, помисли си Гамаш. Слава богу, че са го запазили.

– Лека нощ – извика ѝ Питър от вратата. – Приятни сънища.

– Винаги са такива – сопна се старицата.

Вечерята продължи спокойно и вкусно. Питър сервира тарта с круши и червени боровинки от пекарната на Сара. Жана бе донесла ръчно приготвени шоколадови бонбони от шоколадова къща „Мариела“ в Сан Реми, а Клара извади чиния с нарязани сирена и купички с плодове. Силното ароматно кафе бе идеален завършек на вечерта.

Сега с чаша чай в ръка Гамаш премисляше всичко, което бе чул, в тихия пансион. Взе единия годишник. Беше от първата година на Мадлен в училището и нямаше много нейни снимки. Хейзъл се виждаше сред няколко от училищните отбори. Но с годините Мадлен сякаш бе разцъфнала. Станала бе капитан на баскетболния и на волейболния тим. На всички снимки Хейзъл беше до нея. На естественото си място.

Гамаш остави книгите и се замисли за момент. После пак взе годишника и потърси липсващата мажоретка. Жана Потвен. Възможно ли беше? Възможно ли беше да е толкова лесно?

– Проклети жаби! – измърмори Бовоар няколко минути по-късно, щом влезе в стаята. – Едва се отървахме от Никол, а почнаха те да ни досаждат. Все пак са малко по-красиви и не толкова лигави. Какво четете?

– Преглеждам годишниците, които донесе Лакост. Чай?

Бовоар кимна и разтърка очи.

– Не донесе ли случайно и някой брой на „Спортс илюстрейтид“?

– Съжалявам, моето момче. Но все пак намерих нещо, което търсехме. Изчезналата мажоретка. Познай коя е.

– Жана?

Бовоар стана и взе годишника от Гамаш. Прегледа набързо страниците и намери снимката на Жана Потвен. После погледна шефа си, който бавно отпиваше чай и го наблюдаваше.