Жестокият месец

– Рут Зардо говореше за лова на вещици и ви нарече Жана д’Арк. Жена, която е била изгорена на кладата, защото чувала гласове и имала видения. Вещица.

– Светица – поправи го Жана с разсеян, далечен глас.

– Ако предпочитате – съгласи се Гамаш. – Първият сеанс е бил шега, но втория сте приели сериозно. Постарали сте се да бъде възможно по-автентичен, по-страховит.

– Не съм виновна за страховете на другите.

– Така ли мислите? Ако изскочите от тъмното пред някого и извикате „бау“, не можете да го вините, че ще се уплаши. А вие сте направили точно това. Умишлено.

– Никой не е карал Мад да идва онази нощ – заяви Жана и изведнъж замълча.

– Мад – повтори тихо Гамаш. – Прякорът ѝ. Използван от хора, които са я познавали добре, а не от такива, които току-що са се запознали с нея. Вие я познавахте, нали?

Жана не отговори.

– Да, познавали сте я. Ще се върна на този момент. Последният елемент на убийството е бил сеансът. Но никой тук не прави спиритически сеанси, а кой е очаквал в селото да се появи медиум точно по Великден? Стори ми се твърде удобно, за да е съвпадение. И не е. Вие ли сте изпратили това?

Гамаш подаде на Габри брошурата за пансиона му.

– Никога не съм ги изпращал никъде – отговори хотелиерът, без дори да я погледне. – Отпечатах брошурите заради Оливие, който все повтаря, че не правим нищо, за да се рекламираме.

– И никога не сте изпращали от тях по пощата? – настоя Гамаш.

– За какво да го правя?

– Държиш пансион – изтъкна Мирна. – Това е бизнес.

– Същото ми повтаря и Оливие, но ние имаме достатъчно клиенти. За какво ми е да си търся повече работа?

– Да си Габри, е достатъчно трудно – съгласи се Клара.

– Изтощително е – потвърди хотелиерът.

– Значи не сте написали вие това върху брошурата?

Гамаш посочи гланцираната хартия в едрата ръка на Габри и той се наведе към свещта, за да погледне.

– Тук се пресичат леи-линиите. Великденска оферта. – Габри се изсмя гръмогласно. – И таз хубава. Това ли имахте предвид, когато казахте, че няма да правя секс75? – попита хотелиерът Жана, като помести кроасана в джоба си.

– Не съм казала такова нещо. Казах, че лей линиите не се пресичат тук.

– Мисля, че казахте, че не действат тук. Както и да е, не съм писал това – каза Габри с облекчение и върна брошурата на Гамаш. – Дори нямам представа какво означава.

– Значи вие не сте напечатали надписа и не сте изпратили брошурата. Тогава кой го е направил? – Беше очевидно, че Гамаш не очаква отговор. Говореше си сам. – Някой, който е искал да примами Жана в Трите бора. Някой, който я е познавал достатъчно добре, за да знае, че лей линиите ще привлекат интереса ѝ. Но същевременно не е достатъчно запознат с тях, за да напише правилно думата.

– Трябва да призная, че това включва всички нас – изтъкна Клара. – Освен един човек. – Погледна Жана.

– Мислите, че съм го написала сама? За да излезе, че някой е искал да ме примами в Трите бора? И дори не съм написала думата правилно? Не съм толкова умна.

– Може би – допусна Гамаш.

– За първия сеанс, Габри – заговори Клара, – ти разлепи плакати с обява, че мадам Блаватски ще призове мъртвите. Излъга за името ѝ...

– Артистична интерпретация – оправда се той.

– Да, сигурно е трудно да си Габри – измърмори Мирна.

– Но си знаел, че Жана е медиум. Как разбра?

– Тя сама ми каза.

След кратко мълчание Жана проговори:

– Вярно е. Все се заричам да не казвам нищо, но това винаги е първото, което излиза от устата ми. Не знам защо.

– Искате да сте специална – каза Мирна не без състрадание. – Всички искаме. Просто по-открито си го признаваме.

– Е – изрече Габри с нехарактерно хрисим тон, – може да се каже, че я изнудих да ми каже. Винаги разпитвам гостите с какво се занимават. Какво обичат да правят. Интересно е.

– И после ги впрягаш на работа – измърмори Сандон, който все още не бе преглътнал загубата на двеста долара от шампиона по покер, който бе отседнал веднъж в пансиона.

– Животът на село е скучен – обясни Габри на Гамаш и гордо добави: – Аз донасям култура в Трите бора.

Никой не напомни за пищящата оперна певица.

– Когато се настани в пансиона, Жана ми гледа на ръка – продължи Габри. – В миналия си живот съм бил пазител на светлината в Акропола, но не казвайте на никого.

– Обещавам – увери го Клара.

– Но преди това обиколих из селото – каза Жана. – Почувствах енергията на мястото. Странното е, че който и да е написал това – посочи брошурата в ръката на Гамаш, – почти е познал. Тук има лей линии, но минават успоредно през Трите бора. Необичайно е да са разположени толкова близко. Но не се пресичат. Всъщност не е много хубаво да се пресекат. Така се натрупва твърде много енергия. Хубаво е за свещените места. Но сигурно сте забелязали, че никой не живее в Стоунхендж.