Жестокият месец

– Един ден Мадлен се обади неочаквано. Беше болна, искаше да ме види. Погледнах в сърцето си и не намерих повече омраза. И когато се срещнахме, изглеждаше толкова изтощена и изпаднала.

Всички си представиха срещата. Ролите най-сетне били разменени. И Хейзъл направила огромна грешка. Поканила Мадлен да живее при нея.

– Мадлен беше прекрасна. Когато дойде, къщата грейна. – Хейзъл се усмихна при спомена. – Смеехме се, приказвахме си и правехме всичко заедно. Запознах я с приятелите си и я включих в живота на общността. Тя отново беше най-добрата ми приятелка, но този път бяхме равни. Отново я заобичах. Прекарвахме си отлично. Имате ли представа какво е? Дори не бях подозирала, че съм самотна, докато Мад не дойде. И изведнъж сърцето ми се напълни. Но после хората започнаха да търсят само нея, а Габри я помоли да поеме председателството на женското дружество, въпреки че аз му бях заместник.

– Но ти ненавиждаш тази длъжност – изтъкна той.

– Така е. Но повече ненавиждам да ме пренебрегват. Всеки го мрази, не съзнавате ли?

Клара си спомни всички сватби, на които бяха пропуснали да я поканят, и как се бе почувствала. Отчасти изпитваше облекчение, че не се налага да ходи на тържеството и да купува скъпи подаръци, но по-силна беше обидата, че са я пренебрегнали. Че са я забравили. Или по-лошо. Че са си спомнили за нея, но са решили да не я канят.

– После ви е отнела мосю Беливо – продължи Гамаш.

– Преди да почине, Жинет често повтаряше, че двамата с него бихме били чудесна двойка. Можем да си правим компания. Бях започнала да се надявам, че ще се сбъдне.

– Но той е искал повече от компания – отбеляза Мирна.

– Искаше нея. – Хейзъл вече не криеше огорчението си. – И започнах да осъзнавам, че съм допуснала ужасна грешка. Но не виждах начин да се измъкна.

– Кога решихте да я убиете? – попита Гамаш.

– Когато Софи се прибра за Коледа и целуна най-напред нея.

Това просто, шокиращо твърдение падна насред свещения им кръг като мъртвата птичка. Гамаш си спомни нещо, което постоянно го бяха предупреждавали. Не ходи в гората напролет. Никога не заставай между майка и малкото ѝ.

Мадлен го беше направила.

След малко инспекторът заговори:

– Пазили сте ефедрина на Софи отпреди няколко години. Не защото сте възнамерявали да го ползвате, а защото не изхвърляте нищо.

„Нито мебели, нито книги, нито емоции“ – помисли си. Хейзъл не се разделяше с нищо.

– Според лабораторията веществото, използвано за убийството, е било твърде чисто, за да е произведено наскоро. Първоначално си помислих, че може да е от магазина на Одил. Но после си спомних, че е имало и друго шишенце с хапчета. Отпреди няколко години. Хейзъл каза, че Мадлен ги намерила и ги взела, но това не е вярно, нали, Софи?

– Мамо!

Момичето я погледна смаяно. Хейзъл посегна към ръката ѝ, но Софи бързо се дръпна. Този жест явно засегна майка ѝ повече от всичко друго.

– Ти си ги намерила и си убила с тях Мадлен заради мен?

Колкото и да не искаше, Клара долови лек нюанс на задоволство в гласа на Софи.

– Трябваше да го направя – настоя Хейзъл. – Тя щеше да те отнеме от мен. Да ми отнеме всичко.

– Опитали сте се да я убиете още на петъчния сеанс – каза Гамаш, – но дозата е била малка.

– Ама тя изобщо не беше там – изтъкна Габри.

– Не, но сготвеното от нея ядене е било – обясни Гамаш, като се обърна към Беливо. – Вие ми казахте, че не сте могли да спите онази нощ, защото сте били разстроен от сеанса. Но първият сеанс изобщо не е бил толкова плашещ. Не сте могли да спите заради ефедрина.

– Est-ce que c’est vrai?77 – удивено попита Беливо Хейзъл. – Сложила си отровата в яденето и си ни я дала? Можеше да ме убиеш.

– Не, не. – Хейзъл протегна ръка към него, но той бързо се дръпна. Един по един всички я изоставяха и тя оставаше сама, от което най-много се боеше. – Никога не бих поела този риск. Знаех от вестниците, че ефедринът може да е смъртоносен само за хора със сърдечно-съдово заболяване, а бях сигурна, че ти нямаш.

– Обаче сте знаели, че Мадлен има – вметна Гамаш.

– Мадлен е имала болно сърце? – изненада се Мирна.

– От химиотерапията. Казала ви е, нали, Хейзъл?

– Не искаше да казва на никого, защото не желаеше да се отнасят към нея като към болен човек. Вие откъде разбрахте?

– Патоанатомът ми каза, а личният лекар на Мадлен потвърди.

– Не, имам предвид как разбрахте, че съм знаела? Не съм казвала на никого, дори на Софи.

– От аспирина.

Хейзъл въздъхна:

– Мислех, че съм постъпила умно, като скрих лекарствата на Мадлен между всички останали.

– Инспектор Бовоар ги видял, когато сте търсели нещо за глезена на Софи. Имали сте цял шкаф, пълен със стари лекарства. А сред тях – аспирин, но не от обичайния. Изпратихме го за анализ. Оказа се, че е в много ниска доза. Доста под нормалното. Хората със сърдечни проблеми често вземат ниски дози аспирин веднъж дневно.

Много от присъстващите кимнаха. Гамаш замълча за момент. Вгледа се в Хейзъл.

– Мадлен е запазила една тайна. Дори от вас. Може би преди всичко от вас.