Жестокият месец

Въпросът прониза Гамаш през гърдите и сърцето, избухна в главата му и го накара да затвори очи. Когато пак ги отвори, помисли, че има халюцинации. Малко зад Лемио стоеше някой. В сенките.

Една сянка бавно се отдели от другите и се превърна в Ивет Никол като призрак, хванат в капан между световете.

– Какво искаш? – попита Гамаш.

– Иска да подадете оставка – заяви Лемио, който все още не подозираше за присъствието на Никол. – Но всички знаем, че това не е достатъчно.

– Разбира се, че е достатъчно! – тросна се Бребьоф. – Ние печелим.

– И след това какво? – попита Лемио. – Вие сте слаб човек, Бребьоф. Обещахте да съдействате за издигането ми в йерархията, но как мога да имам доверие на човек, който е предал най-добрия си приятел? Не, единствената ми гаранция е да имам срещу вас тайна, която е толкова ужасна, че няма да можете да се отметнете от думата си. – Извади револвера си и погледна Гамаш. – В тази къща ми казахте никога да не вадя оръжието си, ако нямам намерение да го използвам. Научих си урока. Обаче няма аз да го използвам. Ще го направите вие. – Насочи револвера към Бребьоф. – Хайде.

Момчешкият глас на Лемио бе уверен и спокоен.

– Няма да застрелям приятеля си!

– Приятел ли? Вие вече убихте приятелството си. Защо не и него? Няма да ви пусна, ако не го направите. Вижте какво причини на Арно. Дори да напусне полицията, няма да се откаже. До края на живота си ще се опитва да ви съсипе.

Бребьоф отпусна ръце. Лемио въздъхна и вдигна револвера.

– Лемио! – извика Гамаш, като се опитваше да следи едновременно и младежа, и застаналата зад него Никол, която посегна към хълбока си.

– Стой!

От тъмното се появи друг револвер и след малко се показа Жан Ги Бовоар. Втренчи се решително в Лемио. Никол се скри в мрака.

– Добре ли сте? – попита Бовоар шефа си, без да отмества поглед от младия полицай.

– Отлично.

Двамата млади мъже стояха втренчени един в друг като стари врагове и с насочени оръжия. Бовоар се целеше в Лемио; Лемио – в Гамаш.

– Знаеш, че нямам какво да губя, инспекторе – каза спокойно младежът. – За нищо на света няма да изляза оттук с белезници. Ако не свалиш револвера, докато преброя до пет, ще застрелям Гамаш. Ако дори си поемеш въздух или усетя, че възнамеряваш да стреляш, ще дръпна спусъка. Всъщност какво чакам? – Лемио се завъртя леко към Гамаш.

– Не! Не, чакай! – Бовоар свали оръжието.

– Слабак. – Младият полицай поклати глава. – Всички сте слабаци.

Обърна се към Гамаш и стреля.

76 Добър вечер, Мишел (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА

Чула гърмежа, Клара Мороу скочи на крака. През последните петнайсет минути някъде от къщата се чуваха приглушени гласове, понякога се повишаваха в разгорещен спор, но поне бяха човешки. Гърмежът на огнестрелно оръжие обаче беше нещо друго. Нещо, което повечето канадци никога не чуват в живота си. Зловещ звук, който известяваше, че смъртта отново вилнее в имението „Хадли“.

– Да отидем ли да видим какво става? – попита Клара.

– Луда ли си? – възкликна Мирна с разширени от ужас очи. – Какво ще направим? Там има въоръжен човек, за бога. Да се махаме оттук.

– Аз съм „за“ – заяви Габри и се изправи.

– Трябва да останем – настоя Жана. – Главният инспектор така помоли.

– И какво от това? – сопна се Сандон. – Ако те беше накарал да скочиш през прозореца, щеше ли да го направиш?

– Но той не го направи и не би го направил. Трябва да останем.

* * *

Арман Гамаш беше на земята и опипваше наоколо за револвера. Бовоар отчаяно се опитваше да намери своя на четири крака.

– Добре ли сте? – извика на шефа си. – Какво стана?

– Намери револвера! – изкрещя Гамаш, докато притискаше Лемио, който се гърчеше в опит да се освободи.

В тъмното всеки крак, всяка ръка, всеки стол приличаше на оръжие. Гамаш напипа някакъв камък.

– Спрете всички! – чу се женски глас.

Тримата полицаи, които се боричкаха на пода, погледнаха нагоре. Ивет Никол стоеше над тях с револвер в ръка.

Мъжете бавно се изправиха. Лемио опипа тила си. Когато погледна пръстите си, по тях имаше кръв.

– Дай ми това! – заповяда младежът и протегна ръка за оръжието ѝ.

– Ха-ха, няма да стане.

– Слушай, глупава кучко, дай ми револвера веднага!

Никол не помръдна. Лемио погледна към Бребьоф, който се беше скрил в мрака.

– Каква е тази игра, Бребьоф? Кажете ѝ да даде оръжието.

– Не мога – отговори комисарят с писклив глас, сякаш бе на ръба на истерията.

– Предупреждавам ви, Бребьоф.

От сенките се чу кратък смях, който бързо секна.

– Той не може нищо да ми заповядва – заяви хладно Никол.

– Франкьор – изсъска Лемио към Бребьоф. – Нали щяхте да го държите под контрол.

– Дай револвера, полицай Никол – каза Гамаш и пристъпи към нея, като протегна ръка.

– Стреляй! – изкрещя Лемио. – Застреляй го!

В този момент телефонът ѝ иззвъня. За тяхна изненада, Никол вдигна, без да отмества очи от тях.

– Да, разбрах. Тук е.

Подаде телефона на Гамаш. Той се поколеба, но го пое.

– Oui, allô?

– Главен инспектор, Гамаш?

– Oui.

– Аз съм Ари Николаев. Бащата на Ивет. Надявам се, че се грижите за дъщеря ми. Всеки път, когато ѝ се обадя, тя ми казва, че работи по ваше разследване. Вярно ли е?