Златното рандеву

Синът ми е мъртъв — каза апатично той. Не бях очаквал да се разкрие по този начин или толкова скоро, ала именно тази неочакваност ми помогна да реагирам правилно. Той може би очакваше от мен именно такава реакция. Загледах го с леко присвити очи и казах:

— Той… какво!

— Мъртъв. — Каквото и друго да му липсваше, Мигел Карерас имаше всички нормални инстинкти на родител, на баща. Не можеше да прикрие колко тежко е наранен. За миг искрено го съжалих. За съвсем кратък миг. После пред мен изникнаха образите на Уилсън и Джемисън, на Бенсън, Браунел и Декстер, лицата на всички онези мъртъвци, и престанах да го съжалявам.

— Мъртъв ли? — повторих аз. Потресено учудване, ала не прекалено. Това не можеше да се очаква от мен. — Вашият син? Мъртъв? Как може да е мъртъв? От какво е умрял? Щ Инстинктивно ръката ми се насочи към сгъваемия нож под възглавницата. Не че имаше значение дали ще го види — пет минути в стерилизатора на диспансера бяха премахнали и последните следи от кръв по него.

— Не зная. — Той поклати глава и духът ми се ободри: нямаше следи от подозрение на лицето му. — Не зная.

— Доктор Марстън — — казах аз. — Сигурно вие…

— Не можахме да го открием. Изчезнал е!

— Изчезнал? — капитан Булен реши да даде своя принос и гласът му прозвуча малко по-силен, малко по-дрезгав от предишната нощ. — Изчезнал? Един мъж не може просто така да изчезне от кораб като този, мистър Карерас.

— Търсихме го повече от два часа из кораба. Синът ми не е на борда на „Кампари“. Кога го видяхте за последен път, мистър Картър?

Не се увлякох да правя виновни гримаси, резки погледи нагоре или нещо баламско от този сорт. Чудех се каква ли би била реакцията му, ако му кажех: „Когато го хвърлих през борда на «Кампари» снощи.“ Вместо това свих устни и казах:

— Снощи след вечеря, когато дойде тук. Не се бави. Каза нещо като „Капитан Карерас прави своята обиколка“ и си излезе.

— Правилно. Бях го пратил на проверка. Как изглеждаше?

— Не съвсем като обикновено. Позеленял. Морска болест.

— Синът ми беше слаб моряк — съгласи се Карерас. — Възможно е…

— Казвате, че сте го пратили на проверка — Прекъснах го аз. — По целия кораб ли? По палуби и тъй нататък?

— Именно. — Опънали ли ли сте предпазни въжета на предната и задната палуба?

— Не, Не сметнах за необходимо.

— Е — казах намръщен аз, — може би тук е верният отговор. Без предпазни въжета, да няма къде човек да се улови! Прилошало му е, изтичал встрани, внезапно накланяне… — не довърших мисълта си.

— Възможно е, но нетипично. Той имаше изключително чувство за равновесие.

— Равновесието не помага много, ако се подхлъзнете по мокра палуба.

— Правилно. Не изключвам и вероятността за нечестна игра.

— Нечестна игра? — Взрях се в него, безкрайно благодарен, че телепатичната дарба все още е толкова ограничена. — След като целият екипаж и пасажерите се пазят под ключ, как би била възможна нечестна игра? Освен — добавих замислен аз, — ако в собствената ви сбирщина няма някоя гнида.

— Още не съм приключил с издирванията си. — Гласът му беше студен, темата приключена и мистър Карерас пак се залови за работа. Смъртната загуба не можеше да съкруши този човек. Колкото и много да жалеше за своя син, това не би го отклонило ни най-малко от безмилостното му решение да осъществи плановете си. Това, например, никак не променяше решението му да ни изпрати в орбита на следващия ден. Признаци на човечност можеше и да има, но през прекалената му външна изисканост прозираше непоколебимият му фанатизъм да изпълни задачата си докрай, което беше още по-опасно.

— Картата, Картър. — Подаде ми я със списък на изчисления. — Да видим дали „Форд Тикондерога“ е в курс. И дали се движи навреме. По-късно можем да изчислим времето на срещата, ако и когато той определи местоположението си тази сутрин.

— Ще го определите — рече му старецът Булен. — Казват, че дяволът е добър към близките си, Карерас, и той ще бъде добър към вас. Измъквате се от урагана и след обед ще имате чисти късове небе. Дъжд по-късно вечерта, обаче най-напред разчистване.

— Сигурен ли сте, капитан Булен? Сигурен ли сте, че се измъкваме от урагана?

— Сигурен съм. Или по-точно, ураганът бяга от нас. — Старецът Булен беше специалист по ураганите и можеше с часове да изнася лекции на тази тема като навит дори на Карерас, даже и когато можеше да говори не с глас, а само с дрезгав шепот. — Нито вятърът, нито океанът са се укротили много — положително не са, — но от значение е най-вече посоката на вятъра. Сега той е от северозапад, което значи, че ураганът лежи на североизток от нас. През нощта той премина към изток, от дясната ни страна, движейки се на север, много често, когато ураганът достигне северните ширини и ако бъде уловен от западните ветрове, той може да остане неподвижен от двадесет до двадесет и четири часа, което би означавало, че трябва да плавате през него. Но вие имахте щастие: той зави и се измести на изток почти без да спре. — Булен се облегна назад изтощен. Дори и това беше много за него.

— Можете да кажете всичко това само като си лежите там в леглото? — го запита Карерас.