– Знам, че искаш да я погребеш там, и нямам нищо против, но... трябва ли да я отнесеш така?
– Вече говорихме. Не искам никой да знае и трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, дори на майка си. Родило се е момиченце, ето ти го да го показваш. Ако някой ме види да излизам, ще кажем, че съм отишла с бебето в болницата, защото малко е кашляло. Утре, като се върна, ще кажем, че се е оправило.
Росарио погледна през прозореца.
– Таксито вече е тук.
Хуан надникна навън. Колата беше от Памплона. Както винаги, Росарио бе помислила за всичко. Той се обърна навреме, за да види как жена му взима чантата си и се навежда над люлката с мъртвото момиченце, взима го на ръце и сръчно го увива в красив шал, а после го гушва като живо бебе.
– Ще се върна утре – обяви тя, прегърнала почти с обич вързопчето.
Хуан я погледа захласнат няколко секунди. Не изглеждаше много по-различно от предишните пъти, когато тръгваше за църквата за кръщенето на другите им дъщери. Той сведе очи, притисна малката към гърдите си и за пръв път в живота си се извърна, за да не вижда жена си.
30
След като се сбогува с роднините си, Амая седна в колата и остави Йонан да шофира.
– Не всичко е загубено, шефке.
Тя въздъхна.
– Напротив.
– Е, фактът, че тялото липсва, би могъл да означава също, че е жива.
– Не, Йонан, мъртва е.
– Няма как да знаете. – Тя продължаваше да мълчи. – Може да е от ония откраднати деца, за които пишат по вестниците, явно е имало много такива случаи.
– Детето на майка ми не е откраднато.
– Извинявайте, но е възможно то да е било от извънбрачна връзка или да са й трябвали пари; хората плащат цяло състояние за новородено бебе.
– Новородено с една ръка?
– Може точно заради това да го е дала за осиновяване, заради физическия недостатък.
Амая се замисли. Би ли приела Росарио недъгаво момиченце, или щеше да се срамува, че детето й е с някакъв дефект? Не й изглеждаше толкова невероятно.
– Какво предлагаш?
– Срува ми се, че най-бързо е да започнем с това, което знаем, че е без една ръка, следователно ще носи протеза. В системата за Обществено осигуряване има национален регистър с имената на хората, които носят протези, заедно със серийните им номера; знаем възрастта и дори рождената дата.
– Но ако са мислели да я дават за осиновяване, нямаше да има смъртен акт.
– Може да е фалшив, ако й е съдействал лекарят, който го е подписал.
Амая си спомни лицето на Фина Идалго, докато казваше: „Значи и вие сте от ония“.
– Да, възможно е – склони тя.
Ако нещата стояха така, както ги представяше Йонан, всичко бе направено само с една цел – да заблудят баща й. „Ех,
Свечеряваше се бързо, докато караха по магистралата над долината на река Лейцеран. Светлината гаснеше, стопявайки се до черно с един последен лъч сребристо сияние, което сякаш увисваше над дърветата и се разпростираше до хоризонта, като че ли следобедът отказваше да отстъпи място на мрака и изразяваше бунта си с този последен акт на светлина и хубост, който само натъжи още повече Амая.
Телефонът я извади от мислите й.
– Здравейте, инспекторе – чу се жизнерадостният поздрав на доктор Сан Мартин.
Тонът му й подсказа, че има добри новини.
– Получихме резултатите от тестовете за метали... и... – започна той и спря, задържайки информацията. Амая страшно мразеше това – ...Скалпелът, който ни изпратиха от лабораторията в Естеля, е наистина много стар, по-конкретно от ХVІІ век, както и аз ви казах. Датировката се базира на използваните по онова време сплави, на начина на топене и обработка на металите, което им придава неоспорима идентичност. И тук идва това, което ще ви изненада.
По тона му Амая разбра, че говори с усмивка.
– Металният зъб, заседнал в костта на Лусия Агире, и металът на скалпела са от една и съща сплав и изковавани по един и същ начин.
Амая се изправи заинтересувана. Сан Мартин бе успял да привлече цялото й внимание.
– За това има само едно обяснение: че са били ковани едновременно. Следователно говорим за дело на занаятчия, най-вероятно специална поръчка, което ме навежда на мисълта за комплект медицински инструменти, изработени за определен хирург.
– Искате да кажете, че скалпелът и металният зъб са от един и същ комплект?
– Да, госпожо, и след като знам това, вече мога да предположа, че зъбът е от старинен трион за ампутация, от онези, които хирурзите са използвали едно време, и то доста често. Имайте предвид, че при тежка инфекция и без антибиотици ампутацията е била най-прилаганото решение.
– Това ли са използвали, за да отрежат ръката на Лусия?
– Вероятно... Както ви споменах, ще трябва да направим шаблон на зъба, за да го докажем, но вече съм почти сигурен; пък и само така можем да обясним инкрустирането му в костта.
– А възможно ли е трионът да е същият, с който е била извършена и ампутацията при Йоана?
– Трябва да повторя шаблона...
– Но възможно ли е?
– Като гледам прецизността на среза при костта на Лусия... Да, възможно е, вече ви казах, че сходството се забелязваше с невъоръжено око.