Зовът на костите

За пръв път от много дни се събуди с радост, когато Джеймс постави Ибай до нея. През следващите минути целуваше главицата и ръцете на бебето, докато то се разбуждаше със сладка усмивка, която разтапяше сърцето й така, както никога преди не си го бе представяла. Поемайки малките му ръчички между своите, тя си помисли за Ириарте и за начина, по който бе казал „ръчичка“, и в съзнанието й веднага изникна образът на малкия череп с още отворени фонтанели и гробовете с майру около Хуанитаенеа. „Значи и вие сте от ония.“ „Мъртвите правят каквото могат.“

Джеймс влезе с шишето с биберон за Ибай и чаша кафе за нея. Когато отвори капаците на прозорците, се втренчи в нея.

– Амая, какво ти се е случило?

Тя си спомни за наранената си скула и като докосна лицето си, усети остра болка. Стана от леглото и се изправи пред огледалото. Не изглеждаше много подуто, но от скулата до ухото изпъкваше мораво-синкаво петно, което през следващите дни щеше да преминава през различните нюанси на кафявото, черното и жълтото. Покри го с лек пласт грим, но от това само я защипа най-ужасно. Накрая се предаде, докато в главата й звучеше гласът на Сабалса, който казваше, че Бенят Салдуа не ходи на училище, когато е със синини по лицето.

– Добре, тогава и аз няма да ида днес на училище – заяви тя на образа си в огледалото.

Останалата част от сутринта прекара в телефонни обаждания, които предизвикаха у нея усещането, че не е стигнала доникъде. От съпруга на Нурия нямаше и следа. Една патрулка държаха пред къщата, друга – пред църквата, и нови осквернявания не бяха последвали, но какво от това? Тартало вече бе привлякъл напълно вниманието й, а целият този театър приличаше на фойерверки само с тази цел; сега, след като вече я бе заинтересувал, нямаше смисъл да продължава в същия дух.

Макар да бе проверила пощата си предишната вечер, отново я отвори и поговори с Ечайде и Ириарте за резултатите от снимката.

Ириарте смяташе за очевидно, че или лещата, или записът са повредени, можело дори да е истински паяк, пропълзял в обектива на камерата пред „Санта Мария де лас Ниевес“, и точно това да се вижда. А според Йонан не бивало да се изключва и възможността да е точно това, което изглежда – око, външно украшение, добавено от посетителя, за да допълни образа, който е искал да покаже; в края на краищата Тартало беше циклоп. На всички записи от няколко седмици бяха успели да зърнат само горната част на главата му, но последния ден бе вдигнал лице към камерата и го бе задържал така достатъчно дълго, за да го видят.

– Не ми се вярва да е случайно – каза Ечайде.

И на нея не й се вярваше.

– Към обед очакваме да дойдат резултатите, които установяват с по-голяма точност датата на прозводство на медицинските инструменти, а до момента болничните регистри на лица с ампутирани крайници или протези не хвърлят никаква светлина, макар че имаме още много материал за преглеждане...

Преди да затвори, Йонан й съобщи:

– А, шефке, пристигна още едно от ония съобщения. Препращам ви го.

Още не бе затворила джиесема, когато го видя да се появява във входящата й кутия. Кратко и настойчиво като предишните. „Дамата очаква вашия дар.“ Отдолу вдясно се мъдреше печатът с ламията. Изведнъж усети как я обзема ярост от тази противна игра. Закри лицето си с ръце и ги задържа върху него, като че ли така би изтръгнала от себе си погнусата. Успя само да обели кожата на скулата си и да се вбеси още повече. Позвъни пак на Йонан.

– Едва ли си имал време, но случайно да си открил нещо повече за произхода на тия съобщения?

– Всъщност открих, макар че не сме постигнали особен резултат. Съобщенията са изпратени от безплатен, анонимен акаунт, вместо име се използва прозвището sluzhitelkinadamata@hotmail.com. От анализа на заглавната информация на имейлите се вижда, че са изпратени от динамичен IP адрес; след проследяването му и разплитането на нишката връзка по връзка става ясно, че са пуснати от безплатен интернет пункт, като тези, които понякога има по летища или автогари... Практически е невъзможно да се стигне до автора на съобщенията... Би могъл да бъде проследен, докато е на линия; това вече е правено при някои случаи на международен тероризъм, но... С една дума, за момента продължавам да се ровя, но по всяка вероятност, когато стигнем до първоизточника, там няма да има и следа от този, който го е изпратил...

– Ясно, не се притеснявай, благодаря. – И затвори.

Сутринта, след като закуси и си поигра, Ибай започна да затваря очички и Джеймс го пое. Амая ги целуна, сбогува се с леля си, грабна пухенката си и излезе от вкъщи. Качи се на колата, запали, но изведнъж се сети нещо и загаси двигателя. Излезе от автомобила и се върна до входа на къщата, където в продължение на няколко секунди оглежда калдъръма на пътеката, докато не откри в единия му край две-три поизровени обли камъчета. Взе едното, пъхна го в джоба си и се върна в колата.