Амая се обърна към Ириарте и Монтес, които се връщаха от закуска.
– Поискал е обаждане.
Ириарте се изненада.
– Уж каза, че не му трябва адвокат.
– Е, да, но сега иска да се обади. Изведете го в коридора с белезници и не го изпускайте от око.
– Извинете, госпожо инспектор – прекъсна я полицаят, говорил с Гаридо. – Той ми каза, че иска да се обади на своя психиатър.
– На психиатъра си?
– Да, това каза.
Докато се връщаше в кабинета, чу сигнала за входящо съобщение и почти едновременно с него телефонът й завибрира от ново повикване. Беше Сабалса.
– Добър ден, шефке – каза той, като почти всмукна последната дума. – Със социалните изведохме Бенят Салдуа от дома му. Току-що говорих с неговия братовчед от Памплона, той май ще се погрижи за момчето.
– Хубаво.
– Приключих със сравняването на списъците, има няколко повтарящи се имена. Току-що ви ги изпратих.
– Чудесно. Нещо друго?
– Да, тази сутрин проведохме щателен оглед на старата болница за поклонници, където се криеше заподозреният. По всичко личи, че е прекарал вътре доста време, явно чакайки. Намерихме остатъци от храна и провизии, които показват, че е бил там поне от петнайсет дни и е възнамерявал да остане още известно време. Но най-интересното е, че на горния етаж на сградата открихме складирани много от старите мебели на болницата. Имаше легла, лампи, шкафчета, както и витрини с медицински инструменти, доста подобни на скалпела, изследван от доктор Сан Мартин, аз бих казал идентични. Ей сега ще ви пратя снимките.
– По дяволите! Ама, разбира се, старата болница за поклонници! Оттам са взели медицинските инструменти. Гаридо казал на Нурия Отаньо, че ще я „заведе в болницата“, което първоначално ни се струваше лишено от смисъл... Добра работа, младши инспектор, поздравявам ви. Изпратете ги на Сан Мартин за сравнение и... Сабалса, елате в Памплона, трябвате ми тук.
– Да, шефке – отвърна той.
Амая се усмихна. За пръв път го произнасяше отчетливо.
След като затвори, прегледа имейла. Списъкът на повтарящите се имена беше по-дълъг, отколкото си бе представяла. Прочете го, опитвайки се да запомни наизуст имената. Някои й звучаха познато – нормално: през последните години тя и сестрите й бяха чували десетки от тях, докато стискаха ръцете на лекари в коридорите на болници, чакални и психиатрични кабинети. Дори доктор Франц се явяваше два пъти. Но не и Сарасола. Препрочете списъка, за да види дали някое име няма да привлече повече вниманието й. Почти всички фамилии бяха наварски или баски. От най-често срещаните. Затвори списъка и отново се замисли за Гаридо и за казаното от Монтес за терапията за контролиране на гнева. Потърси номера на Падуа.
– Добър ден, госпожо инспектор, канех се да ви позвъня, за да ви улесня. Днес вие сте новината в цялата долина: арестувала е осквернителя.
– Благодаря, Падуа, но този човек е само марионетка. Намираме се още в самото начало.
– С какво мога да ви помогна?
– Хрумна ми нещо. Много ми се ще да разбера дали затворникът от Логроньо, който се самоубил, е ходел на терапия преди или докато е бил зад решетките, и си помислих, че с вашите връзки в националната полиция там... За Медина вече знам, че не е ходил на терапия преди това, но искам да науча дали в затвора се е подлагал на психиатрично лечение.
– Нещо друго?
– Ами тъй и тъй ще се обаждате, поразпитайте и за Киралте; дали и той като Медина е ходил в Памплона. Да видим какво ще ви кажат.
– Сигурно е ходил, повечето затворници се записват на терапия, за да намалят присъдата си, и във всички затвори има психиатър, а в някои ползват услугите дори на лекари доброволци от НПО.
Амая потърси в бележника си още два номера и позвъни. Лелята на Мария смяташе, че да.
– Е, аз не бих го нарекла ходене на терапия; записа се, след като веднъж си поговорих много сериозно с него. Обеща ми, че ще посещава редовно сеансите, но още на втория се отказа.
Сестрата на Едурне си спомни още щом й го спомена.
– Бях забравила, но е точно така, не знам дали е започнал курса на лечение, но сестра ми спомена, че когато му заявила, че ще поиска развод, той й се е заклел, че ще се подложи на терапия. Не знам защо ми е изскочило от ума, сигурно защото беше очевидно, че не е ходил на никакви сеанси – добави тя тъжно.
– А може би е ходил... – прошепна Амая, след като затвори.
Беше към обед, когато получи отговор от Падуа.
– Госпожо инспектор, от Логроньо потвърдиха, че затворникът е провеждал разговори с психиатър. Отбелязано е в един доклад, но нямат име. Пише само „психиатрична помощ“ и следва нечетлив подпис. Мисля да се обадим в затвора. Минало е доста време, но там трябва да знаят. В Памплона се оказа по-лесно: и Медина, и Киралте са се записали на терапия. В този случай помощта идва от Университетската клиника. Винаги пращали някого оттам.
Всички косми на тила й настръхнаха при споменаването на клиниката. Може би доктор Франц все пак щеше да се окаже прав.
– Пише ли конкретно име?
– Не, само „Психиатрична помощ от Университетската клиника на Навара“.