– Искате да арестувате свещеник, аташе на Ватикана по въпросите за защита на вярата и за капак един от най-високопоставените представители на курията, защото подозирате, че е сериен убиец, канибал и подстрекател на престъпници?
Амая затвори очи и изпусна целия си въздух през ноздрите.
– Няма да го обвинявам в нищо, само искам да го разпитам. Той е началник на психиатрията и на Университетската клиника, той посочва психиатрите, които ще оказват помощ по затворите.
– Става дума за безвъзмездна помощ.
– Все ми е едно дали е безвъзмездна, ако помощта им цели да подбужда агресивни типове към още по-голяма агресивност или към самоубийство.
– Това трудно може да се докаже.
– Да, но за момента разполагам с поредица от хвърчащи доклади от затворите, под които стои подписът на Сарасола, а в графата „Изпратен психиатър“ не е отбелязано никакво име.
– Нередност, която наказателните институции не са забелязали – подхвърли съдията.
– Отдолу е стоял подписът на шефа на психиатрията, защо да се усъмняват.
– Мислите ли, че той щеше да подписва лично бланките, ако после сам ходеше при затворниците?
– Би било добро алиби. Сигурно и адвокатът би казал същото.
– Не вярвам в този контекст да се появи адвокат, защото това, което искате от мен, е невъзможно. Става дума за висш представител на Ватикана, дори само това би ни хвърлило в конфликт със Светия престол. От друга страна, говорим за много престижна клиника на „Опус Деи“. Вие сте местен човек, не е нужно да ви казвам кои са те.
– Отлично знам кои са, но искам само да му задам няколко въпроса.
Маркина поклати отрицателно глава.
– Трябва да премислите, обвиненията на един психиатър с наранена лекарска чест, а може би и накърнена текуща сметка не са достатъчни, за да разпитваме видна личност като Сарасола.
– Виновникът за оскверняванията, който се опита да убие жена си, днес сутринта се е обаждал в тази клиника, по-конкретно в психиатричното отделение. Всички убийци са ходили на лечение, а поне двама от тях са посещавали същата клиника. Имат връзка с трима от убийците и съм убедена, че ще мога да докажа, че имат такава и с останалите, а доводите на този наранен по думите ви психиатър не са толкова лишени от смисъл, те са обосновани и добре обмислени, в интерес на истината намесата на Сарасола не изглежда случайна. Той самият настоя аз да се заема с разследването на оскверняванията в Арискун и като по чудо се появи, когато се наложи да преместим майка ми.
Маркина поклати отрицателно глава.
– Ръцете ми са вързани.
Тя го погледна в очите.
– Да, за такова нещо се иска голяма смелост.
Той вдигна нагоре двете си ръце.
– Не ми причинявай това, Амая, недей – помоли.
Тя вирна презрително глава.
– Нямаш право да ми го причиняваш.
– Не знам за какво говорите, господин съдия.
– Отлично знаеш за какво говоря.
Джиесемът на Амая иззвъня. Тя погледна бързо екрана: беше Ириарте. Отговори, втренчена все така предизвикателно в Маркина, изслуша какво й казват и затвори в момента, в който телефонът на съдията започваше да звъни.
– Вие сте дежурен, нали? Не си правете труда да вдигате, аз ще ви кажа за какво ви търсят. Параноичният психиатър с наранена чест сега вече е и с наранено тяло, толкова наранено, че се е преселил в отвъдното; на всичко отгоре най-случайно се намира на паркинга на Университетската клиника, и то след като точно тази сутрин се зарече, че няма да остави така нещата със Сарасола.
Свечеряваше се бързо и черните облаци над Памплона доста спомагаха за това. Най-сетне бе престанало да вали, макар че по небето си личеше, че затишието е само временно. Над двигателите на спрелите полицейски коли бе увиснало покривало от призрачни изпарения, а паркингът бе осеян с локви, които Амая трябваше да обикаля, за да стигне до трупа, следвана по петите от умълчалия се съдия. Щом я видя, доктор Сан Мартин й се усмихна за поздрав.
– Инспектор Саласар, колко се радвам да ви видя, макар и тук.
– Здравейте, докторе – отвърна тя.
Ириарте се приближи и й показа окървавена папка, в която се виждаха документи. Амая потвърди с глава: да, това беше Алдо Франц, доктор Франц.
Тялото беше полуоблегнато на една кола. Струите кръв идваха от врата, от не много голям, но дълбок разрез. Беше наръган няколко пъти с нож и на това място ризата беше разкъсана, а вратовръзката изглеждаше като инкрустирана в стомаха, сякаш раната я бе погълнала.
– Най-напред е бил намушкан в корема; така, без да местя тялото, преброявам осем прободни рани; разрезът на шията е по-късен, вероятно за да му попречат да вика. Имал е време колкото да посегне към раната, за да спре кръвоизлива, виждате ли? – каза Сан Мартин и показа окървавената китка и маншет на ризата. – Сигурно бързо е загубил сили при такова кръвотечение.
Амая погледна съдията, който изглеждаше много мрачен, вперил очи във вадичката кръв, потекла по мократа земя до съседната локва, където бе образувала причудливи червени цветя върху водната повърхност.