Читаем Зовът на костите полностью

– Тя беше с катетър, за да я държим напълно неподвижна, не е нужно да ходи до банята – каза Сарасола, наблюдавайки с клинично око реакцията на Амая. – Не понасяте миризмата й... невероятно. Аз усещам само използвания тук дезинфектант, но вие...

– Къде е тя? – прекъсна го побесняла Амая.

Той кимна и се отправи към етажната регистратура. Сарасола, изглежда, имаше доста страшна слава. Петдесетинагодишната сестра скочи на крака, опъвайки с две ръце униформата си. Боеше се от него.

– Защо Росарио Итурсаета не е в стаята си?

– О, доктор Сарасола, добър ден. Закараха я за компютърна томография.

– Компютърна томография ли?

– Да, доктор Сарасола, беше планирана.

– Не съм предписвал компютърна томография за Росарио Итурсаета, сигурен съм.

– Предписа я доктор Берасатеги.

– Това е абсолютно нередно – отсече свещеникът и извади телефона си.

Сестрата поруменя и леко потрепера. Амая се извърна отвратена. Ако имаше нещо, което ненавиждаше повече от раболепието на хора като Инмакулада Еранс, това бе сервилността, циментирана със страх.

Докторът набра номера, вдигна апарата до ухото си и зачака, докато лицето му все повече се изкривяваше от ярост.

– Не вдига – обърна се той към сестрата. – Потърсете доктора по интеркома из цялата клиника, да ми се обади моментално.

– Къде се правят компютърните томографии?

– На партера – отговори Сарасола, вървейки към асансьора.

– Кой е този лекар?

– Блестящ специалист, не мога да разбера откъде идва това решение. Росарио не биваше да излиза от изолацията при никакви обстоятелства в тази фаза на лечението и той го знае, така че вероятно е възникнала някаква причина. Доктор Берасатеги е изтъкнат психиатър, един от най-добрите лекари в екипа ми, ако не и най-добрият. Получил е отлично образование и е много тясно свързан със случая на Росарио. – Той махна с ръка, сякаш си бе спомнил нещо. – Вие вече се запознахте – каза, – макар и неофициално. Готвех се да ви го представя в деня на инцидента с майка ви в стаята с огледалата. Спомняте ли си? Беше един от лекарите, с които се разминахме в коридора. Като го видях, си спомних, че той пръв бе проявил интерес към Росарио и нейния случай, и щях да ви го кажа, но вие... всъщност разбирам, моментът май наистина не беше подходящ.

Споменът за страховитото усещане тогава се върна в съзнанието й, но тя го отпрати, опитвайки се да разсъждава.

– Доктор Берасатеги ли ви заговори за случая? Така ли възникна вашият интерес към него?

– Да, вие ме попитахте, спомняте ли си? И аз ви отговорих, че е представян на няколко конгреса и че не помня кога за пръв път са ми споменали за него, но като го видях, се сетих.

– Името му ми звучи познато.

– Нали ви казвам, той е известен психиатър.

– Не, не е заради това – отсече Амая, докато се напрягаше да си спомни и опираше само до неприятното усещане, което човек изпитва, когато знае, че е на ръба да си спомни нещо, но то отново потъва в черните дебри на съзнанието.

Стигнаха до регистратурата на радиологията и докторът отново запита друга разтреперана сестра, докато вътрешната уредба повтаряше съобщението за повикване. Да, имало планирана компютърна томография преди два часа, но не била направена.

– Ще ми обясните ли защо?

– Сега застъпвам на смяна, но в дневника пише, че доктор Берасатеги я е отменил в последния момент.

– Нищо не разбирам – възкликна Сарасола.

Цветът на кожата му, която с всяка минута ставаше все по пепелява, и яростният тон, с който говореше, показваха, че е свикнал да държи всичко под контрол. Той направи още един неуспешен опит да се свърже с лекаря, след което повика охраната.

– Открийте доктор Берасатеги и една пациентка от психиатрията, Росарио Итурсаета. Много е опасна.

– Сигурно имате камери – обади се Ириарте.

– Разбира се – отвърна Сарасола с известно облекчение.

Когато пристигнаха, суматохата в залата за вътрешно наблюдение беше очевидна. Щом ги видя, шефът на охраната се обърна към Сарасола и Амая забеляза, че застана почти мирно, сякаш се обръщаше не към лекар или свещеник, а към генерал.

– Доктор Сарасола, прегледахме записите от камерите и установихме, че психиатърът наистина е слязъл с пациентката до партера, след което двамата са излезли през задния вход.

Сарасола се слиса.

– Какво говорите? Това е невъзможно!

Охранителят извади един кадър върху два от мониторите. Лекар в бяла престилка вървеше до санитар, който тикаше носилка. Пациентът върху нея беше покрит с чаршаф и не можеше да бъде разпознат. Следващият кадър беше от асансьора. На партера двамата се виждаха през един коридор. На следващия кадър санитарят вече го нямаше, а лекарят в бяла престилка помагаше на някакъв човек да върви; човекът носеше дълга до глезените пухенка, а главата му бе скрита под качулка, поръбена с кожичка.

– Отвежда я пеш! – извика Сарасола, без да вярва на очите си.

Радиостанцията на началника на охраната изпращя и някой от другия край му съобщи нещо, от което лицето му помръкна, преди да заговори отново.

– Открили са санитаря в една от стаите на чистачките, ранен е тежко, наръган с нож.

Сарасола затвори очи и Амая разбра, че е на път да блокира.

Перейти на страницу:

Похожие книги