Зовът на кукувицата

Дъфийлд се плъзна към горната част на екрана и изчезна: Робин бе спряла на снимка на огромен букет във формата на нещо, което Страйк взе за сърце, преди да осъзнае, че представлява две извити ангелски крила, изработени от бели рози. Вместена по-малка снимка показваше прикрепената картичка в близък план.

– „Почивай в мир, ангеле Лула. Дийби Мак“ – прочете Робин на глас.

– Дийби Мак? Рапърът? Значи са се познавали?

– Не, не мисля, но се вдигна много шум, че той наел апартамент в сградата ѝ. А и тя е спомената в две от песните му. От пресата бяха много развълнувани, че ще отседне там...

– Добре информирана си по темата.

– О, нали знаете, от списанията – промърмори Робин неопределено и отново превъртя назад снимките от погребението.

– Що за име е Дийби? – почуди се на глас Страйк.

– Идва от инициалите му – поясни тя. – Те са Д. Б. Истинското му име е Даръл Брандън Макдоналд.

– Да не си фен на рапа?

– Не – отвърна Робин, все още съсредоточена върху екрана. – Просто помня такива неща.

Тя изчисти образите, които беше преглеждала, и отново започна да трака по клавиатурата. Страйк се върна към снимките си. На следващата господин Джефри Хук целуваше червенокосата си спътничка и ръката му беше върху обемистото ѝ дупе, намираха се пред станцията на метрото Ийлинг Бродуей.

– Ето един клип от ютюб – съобщи Робин. – Дийби Мак говори за Лула след смъртта .

– Дай да го видим – рече Страйк и се придвижи напред със стола си, после, размислил, го върна малко назад.

Малкото екранче седем и половина на десет сантиметра оживя. Едър чернокож мъж, облечен в суичер с качулка, седеше в черно кожено кресло, обърнат към невидим интервюиращ. Беше с бръсната глава и слънчеви очила.

– ...самоубийството на Лула Ландри? – прозвуча краят на въпроса на интервюиращият, който беше англичанин.

– Кофти история, човече, адски кофти – отвърна Дийби и прекара длан по гладкото си теме. Гласът му беше мек, плътен и дрезгав, с едва доловимо фъфлене. – Това правят с успелите: преследват те и те разкъсват. Ето какво върши завистта, приятелю. Шибаните репортери я тласнаха навън от прозореца. Нека почива в мир, казвам аз. Най-сетне намери покой, клетата.

– Твърде шокиращо посрещане в Лондон за вас – каза интервюиращият. – Тъкмо покрай вашия прозорец да падне.

Дийби Мак не отговори веднага. Седеше неподвижно, вгледан в събеседника си през непроницаемите стъкла. После каза:

– Аз не бях там. Или сте намерили някой, който твърди, че съм бил?

Интервюиращият се засмя нервно и кратко, после отвърна припряно:

– Боже мой, не, няма такова нещо...

Дийби завъртя глава и каза на някого, стоящ извън обхвата на камерата:

– Дали не трябваше да си доведа адвокатите, а?

Интервюиращият отново избухна в подлизурски смях. Диби отвърна на погледа му все така без усмивка.

– Дийби Мак – изрече задъхано интервюиращият. – Благодаря ви, че ни отделихте време.

На екрана се показа протегната ръка на бял мъж; Дийби вдигна своята в юмрук. Бялата ръка също се преустрои в такъв и двамата чукнаха кокалчета. Някой извън екрана се изсмя презрително. Клипът свърши.

– „Шибаните репортери я тласнаха навън от прозореца“ – повтори Страйк, като избута стола си назад в първоначалното му положение. – Интересна гледна точка.

Усети мобилния телефон да вибрира в джоба му и го извади. Името на Шарлот под известие за ново съобщение извика приток на адреналин в тялото му, сякаш току-що бе зърнал готов за скок хищник.

Ако искаш да си прибереш нещата, в петък сутринта между 9 и 12 няма да съм вкъщи.

– Какво? – Бе останал с впечатлението, че Робин е изрекла нещо.

– Казах, че намерих нещо ужасно, което са писали за рождената ѝ майка.

– Добре, прочети ми го.

Върна мобилния телефон в джоба си. Когато отново сведе голямата си глава над папката на госпожа Хук, мислите му се заблъскаха в черепа, сякаш някой бе ударил гонг в него.

Шарлот проявяваше злокобно здравомислие; имитираше зряло спокойствие. Беше извела сръчно вечния им дуел на ново ниво, недостигано и неизпробвано до момента: „Хайде да подходим към това като възрастни.“ Може би между лопатките му щеше да се забие нож в мига, в който пристъпеше прага на жилището ѝ; нищо чудно да завареше в спалнята трупа ѝ с прерязани китки, лежащ в локва съсирваща се кръв пред камината.

Гласът на Робин звучеше като фонов шум от прахосмукачка. С усилие той пренасочи вниманието си.