Зовът на кукувицата

– Не, не става, Сандра е дори малко по-едра от мен – безмилостно оплю Робин фигурата на въображаемата си снаха. – Ще пробвам тази черна рокля. Та казвате, че Лула Ландри била тук в деня преди смъртта си?

– Да – потвърди момичето с розовата коса. – Толкова натъжаващо. Ти я чу, нали, Мел?

Червенокосата с татуировките, която държеше черна рокля с дантелени гарнитури, издаде неопределим звук. Робин я погледна в огледалото и не забеляза у нея желание да сподели онова, което умишлено или неволно беше дочула.

– Говорила е с Дъфийлд, нали, Мел? – подсказа бъбривката с розовата коса.

Робин видя, че Мел се намръщи. Въпреки татуировките ѝ Робин остана с впечатление, че е доста по-възрастна от другите две момичета. Изглежда смяташе, че дискретността по повод всичко, случващо се в шатрите от кремава коприна, е задължителна в работата ѝ, докато другите две изгаряха от желание да изтърсят клюката, и то пред жена, готова с лека ръка да харчи парите на богатия си брат.

– Сигурно няма как да не чуеш какво става в тези пробни – подхвърли Робин, малко задъхана, докато се пъхаше в дантелената рокля, подпомагана от обединилите усилия три продавачки.

Мел отстъпи леко в упорството си.

– Да, така е. А хората, като влязат тук, си говорят каквото им дойде наум. Няма как да не чуеш разни неща през това – посочи тя завесата от сурова коприна.

Притисната здраво в усмирителната риза от черна дантела и кожа, Робин промълви:

– Човек би помислил, че Лула Ландри ще е по-предпазлива, при положение че репортерите я следваха на всяка крачка.

– Да – съгласи се червенокосата, – логично би било. Не че аз ще разтръбя какво съм чула, но някои хора биха могли да го сторят.

Като пренебрегна факта, че тя очевидно бе споделила чутото с колежките си, Робин я похвали за рядката ѝ дискретност.

– Но сигурно се е наложило да го кажете пред полицията – предположи тя, като изпъна роклята и се стегна за вдигането на ципа.

– Полицията изобщо не дойде тук – каза момичето с косата като захарен памук и в тона ѝ прозвуча разочарование. – Казвах на Мел, че трябва да отиде и да им разкаже какво е чула, но тя не искаше.

– Не беше нищо – побърза да каже Мел. – А и не би имало значение. Нали се доказа, че той не е бил там.

Страйк бе застанал толкова близо до копринената завеса, колкото да не предизвика подозрителни погледи от клиентите и останалите продавачки.

Вътре в пробната момичето с розовата коса се трудеше с ципа. Бавно и постепенно гръдният кош на Робин бе стегнат в скрит корсет. Подслушващият Страйк се притесни, когато следващият ѝ въпрос прозвуча почти като стон.

– Искате да кажете, че Еван Дъфийлд не е бил в апартамента ѝ, когато е умряла?

– Да – отвърна Мел. – Така че нямаше значение какво му каза тя по-рано. Той не е бил там.

Четирите жени огледаха мълчаливо отражението на Робин.

– Едва ли Сандра ще се побере в това – отбеляза Робин, защото долните две трети от гърдите ѝ бяха сплескани от прилепналата материя, а горната им част преливаше над деколтето. – И все пак – добави тя с по-леко дишане, когато ципът бе свален, – трябвало е да предадете думите ѝ на полицията и да оставите те да решат важно ли е, или не.

– И аз ти казах същото, Мел – изграчи продавачката с розовата коса. – Казах ѝ го.

Мел моментално зае отбранителна позиция.

– Но той не е бил там! Въобще не е отишъл в апартамента ѝ! Сигурно ѝ е обяснявал, че има ангажимент и не иска да се види с нея, защото тя му каза: „Ела после тогава, ще те чакам, няма значение. Бездруго няма да се прибера преди един. Моля ти се ела, моля ти се.“ А и приятелката ѝ беше с нея в пробната, чу всичко. Сигурно тя го е казала на полицията.

Робин отново облече палтото с пайетите, за да има какво да прави. Докато се въртеше пред огледалото привидно небрежно, сякаш току-що ѝ бе хрумнало, попита:

– И сте сигурна, че именно с Еван Дъфийлд е говорила, така ли?

– О, да, с него – отвърна Мел, сякаш Робин бе оскърбила интелигентността ѝ. – Кого другиго ще моли да я посети в апартамента ѝ посред нощ? Отчаяно искаше да го види.

– Боже, какви очи има той само – замечтано въздъхна момичето със захарния памук на главата. – Направо е разкошен. А на живо е безкрайно чаровен. Веднъж дойде тук с нея. Много е секси.

Десет минути по-късно, след като Робин бе се появила в още два тоалета пред Страйк и пред продавачките и бе стигнала до съгласие с него, че палтото с пайетите е най-доброто от всичко изпробвано, решиха (със съгласието на продавачките) тя да доведе Сандра да го види на следващия ден, преди да направят покупката. Страйк запази палтото за пет хиляди лири под измисленото име Андрю Аткинсън, даде фалшив мобилен номер и двамата с Робин напуснаха бутика, съпроводени от приятелски благопожелания, сякаш вече бяха похарчили парите.

Извървяха петдесет метра в мълчание, после Страйк запали цигара и каза:

– Много, много впечатляващо.

Робин засия от гордост.

5