Зовът на кукувицата

– Танзи очевидно е изпълнена с добри намерения, но не си прави услуга, като повтаря версия, доказана от полицията за несъстоятелна. Никак не си прави услуга – повтори Ландри високопарно. – Казах го и на Джон. Първото му задължение би трябвало да е към клиентката на фирмата и опазването на интересите ѝ. За мен терин от джолан – добави той към минаващата келнерка – и трапезна вода. Бутилирана. И тъй, господин Страйк, намирам за най-добре да съм директен. По много причини, всичките основателни, не одобрявам ровенето около смъртта на Лула. Не очаквам да се съгласите с мен. Вие печелите тъкмо от ровене около семейни трагедии. – Отново показа агресивната си студена усмивка. – Разбирам ви и не съм лишен от съчувствие към вас. Всички трябва някак да си изкарваме прехраната и мнозина сигурно биха казали, че моята професия е също тъй паразитна като вашата. Ала може би ще е от полза и за двама ни да изложа пред вас известни факти, които Джон е предпочел да премълчи.

– Преди да стигнем дотам – прекъсна го Страйк, – какво точно задържа Джон в службата? Ако няма да дойде, ще си уредя нова среща с него. Имам да се видя с други хора днес следобед. Още ли работи над оня случай с Конуей Оутс?

За Конуей Оутс знаеше само онова, което Ърсула бе подхвърлила – че е америански финансист, ала споменаването на покойния клиент на фирмата произведе желания ефект. Помпозността на Ландри, желанието му да контролира разговора, позата му на самоуверено превъзходство изчезнаха напълно, заместени от шок и гняв.

– Джон не би могъл... Нима е бил толкова...? Това са абсолютно конфиденциални дела на фирмата.

– Не беше Джон – уточни Страйк. – Госпожа Ърсула Мей спомена, че имало някакъв проблем с наследниците на господин Оутс.

Очевидно стъписан, Ландри избъбри:

– Много съм изненадан... Не бих очаквал от Ърсула... от госпожа Мей...

– И така, Джон ще дойде ли изобщо? Или му възложихте нещо, което да го държи зает през цялата обедна почивка?

Наслаждаваше се да гледа как Ландри се бори със своята сприхавост и се мъчи да възвърне контрола над себе си и над ситуацията.

– Джон скоро ще е тук – процеди той накрая. – Надявах се, както казах, да мога да ви изложа някои факти насаме.

– Ами добре, в такъв случай ще ми трябва това. – И Страйк извади от джоба си бележник и химикалка.

Ландри изглеждаше също така смутен от тези аксесоари, както се бе показала Танзи.

– Няма нужда да си водите бележки – каза той. – Онова, което ще кажа, няма отношение... или поне пряко отношение... към смъртта на Лула. С други думи – добави той педантично – няма да допринесе към друга теория освен към тази за самоубийство.

– И все пак – настоя Страйк – бих искал да имам помощните си средства.

Ландри имаше вид, сякаш се кани да протестира, но размисли.

– Добре тогава. Първо, трябва да знаете, че Джон е дълбоко разтърсен от смъртта на осиновената си сестра.

– Разбираемо е – коментира Страйк, като наклони бележника така, че адвокатът да не може да вижда страницата, и написа думите „дълбоко разтърсен“ просто за да подразни Ландри.

– Да, естествено. И макар да не бих отишъл дотам да твърдя, че един частен детектив би трябвало да откаже на клиент въз основа на това, че е под емоционално напрежение или депресиран – както казах, всички трябва да си изкарваме прехраната, – в този случай...

– Мислите, че всичко това е плод на въображението му?

– Не бих го изразил по този начин, но принципно е така. Джон понесе толкова скръб, колкото на повечето хора не им се налага да преживеят за цял живот. Може да не знаете, че той вече изгуби брат...

– Знаех го. С Чарли някога бяхме съученици. Именно затова Джон ме нае.

– Учили сте в „Блейкифийлд“?

– За кратко. Преди майка ми да си даде сметка, че таксите са непосилни за нея.

– Разбирам. Не го знаех. Но дори и така да е, сигурно не осъзнавате напълно... Джон винаги е бил... Нека използвам израза на сестра ми – емоционално напрегнат. Родителите му трябваше да се обърнат към психолози след смъртта на Чарли. Нямам претенциите да бъда експерт по душевно здраве, но ми се струва, че смъртта на Лула накрая го тласна да прекрачи отвъд...

– Неподходящо словосъчетание избрахте, но разбирам мисълта ви – промърмори Страйк и записа „Бристоу е чалнат“. – По какъв начин точно Джон е прекрачил отвъд ръба?

– Мнозина биха казали, че възбуждането на такова подновено разследване е безцелно – отбеляза Ландри.

Страйк държеше химикалката си готова над страницата. За момент челюстите на Ландри се раздвижиха, сякаш дъвчеше, после произнесе с усилие:

– Лула страдаше от маниакална депресия и скочи от прозореца след скандал с приятеля си наркоман. Няма мистерия. Беше ужасно за всички нас, особено за горката ѝ майка, но това е грозната истина. Принуден съм да направя извода, че Джон изживява някакъв срив, и ако нямате нищо против да го кажа откровено...

– Нямам, давайте.

– ...споразумението помежду ви го насърчава в нездравия му отказ да приеме истината.

– И тя е, че Лула се е самоубила?