Зовът на кукувицата

Закритите със завеси пробни представляваха железни рамки, драпирани с плътна кремава коприна, и наподобяваха палатки. Страйк застана достатъчно близо, за да може да чува какво ставаше вътре, с чувството, че едва започва да опознава пълния спектър от таланти на временната си секретарка.

Робин беше замъкнала в пробната със себе си стоки за над десет хиляди лири, половината от които беше цената на палтото с пайети. При нормални обстоятелства тя никога не би събрала кураж да стори това, но тази сутрин я бяха обхванали дързост и безразсъдство, доказваше нещо на себе си, на Матю, дори на Страйк. Трите продавачки се суетяха около нея, окачаха рокли, приглаждаха тежките гънки на палтото и Робин не изпитваше никакъв срам, че не би могла да си позволи дори най-евтиния от коланите, преметнати върху двете ръце на червенокосата особа с татуировките, и че нито едно от момичетата нямаше да получи комисионата, която вече предвкусваха. Тя дори позволи на продавачката с розова коса да иде и открие златист жакет, за който увери Робин, че много ще подхожда на избраната от нея зелена рокля.

Робин беше по-висока от всяка от продавачките и когато смени шлифера си с палтото от витрината, те взеха да ахкат и примират.

– Трябва да се покажа на брат си – каза им тя, след като се огледа критично. – Нали разбирате, не е за мен, за жена му е.

Тя излезе навън от пробната, сподиряна от трите момичета. Богатите клиентки край стойката с дрехи до една се обърнаха да погледнат Робин с присвити очи, когато тя дръзко попита:

– Как ти се струва?

Страйк трябваше да признае, че палтото, което му се бе видяло толкова некрасиво, изглеждаше много по-добре на Робин, отколкото на манекена. Тя се завъртя на място, за да бъде огледана от него, и тъканта на дрехата проблесна като гущерска кожа.

– Не е зле – отвърна той по мъжки предпазливо, а продавачките се усмихнаха снизходително. – Да, доста добро е. Колко струва?

– Не чак толкова много по твоите стандарти – отвърна Робин и стрелна заговорнически свитата си. – На Сандра със сигурност ще ѝ хареса – заяви тя категорично на Страйк, който, сварен неподготвен, се усмихна широко. – Плюс, че ще е четирийсетото ѝ.

– Може да го носи с всичко – зае се да убеждава Страйк момичето с коса като захарен памук. – За всякакъв случай става.

– Добре, ще пробвам онази рокля на „Кавали“ – съобщи Робин и се отправи обратно към пробната. – Сандра ми поръча да дойда с него – уведоми тя трите продавачки, докато ѝ помагаха да съблече палтото и сваляха ципа на роклята, посочена от нея. – За да е сигурна, че няма пак да направи някоя глупава грешка. За трийсетия ѝ рожден ден ѝ купи най-грозните обици на света. Струваха цяло състояние, а тя така и не ги е вадила от сейфа.

Робин сама не знаеше откъде ѝ хрумваха тези измислици, просто я беше обзело вдъхновение. Като изхлузи пуловера и полата си, започна да облича с извиващи се движения прилепналата отровнозелена рокля. Докато говореше, Сандра ставаше все по-реална за нея: малко поразглезена, донякъде отегчена, склонна да споделя с Анабел на чаша вино, че брат ѝ (банкер, реши Робин, макар и Страйк ни най-малко да не покриваше представата ѝ за банкер) е напълно лишен от вкус.

– Поръча ми да го доведа във „Вашти“ и да го накарам да отвори портфейла си. О, да, тази е хубава.

Беше повече от хубава. Робин се взираше в отражението си; никога не беше носила нещо толкова красиво в живота си. Зелената рокля бе така вълшебно скроена, че смаляваше талията ѝ неимоверно, подчертаваше плавните извивки на фигурата ѝ и издължаваше бялата ѝ шия. Беше като змийска богиня в проблясващата зелена дреха и продавачките дружно изразиха възторга си с възклицания.

– Колко струва? – обърна се Робин към червенокосата.

– Две хиляди осемстотин деветдесет и девет – отвърна момичето.

– Нищо не са за него – безгрижно подхвърли Робин и мина през завесата да се покаже на Страйк, когото завари да разглежда купчина ръкавици върху кръгла маса.

Единственият му коментар на зелената рокля беше „Да“. Едва я погледна.

– А може би това не е цветът на Сандра – рече Робин, неочаквано почувствала се неловко. Все пак Страйк не беше неин брат, нито пък гадже. Може би беше отишла твърде далеч с тази поява в прилепналата рокля. Бързо се оттегли в пробната.

Останала отново по сутиен и бикини, тя каза:

– Последния път, когато Сандра била тук, Лула Ландри седяла във вашето кафене. Според Сандра на живо била великолепна, още по-хубава, отколкото на снимките.

– О, да, такава беше – съгласи се момичетото с розовата коса, което беше донесло златистия жакет и го притискаше към гърдите си. – Постоянно идваше тук, виждахме я всяка седмица. Искате ли да пробвате това?

– Дойде и в деня, преди да умре – намеси се момичето с коса като захарен памук, докато помагаше на Робин да облече златистия жакет. – И то в същата тази пробна.

– Наистина ли? – възкликна Робин.

– Няма да се закопчее на бюста, но и откопчан стои прекрасно – отбеляза червенокосата.